Лий Чайлд - Един изстрел

— Били са петима. А петима хулигани не очакват сам мъж да им се опре. Особено в Индиана.

— Може просто да съм бил единственият външен човек в бара.

Тя крачеше, загледана напред, към дъното на улицата.

— Ти в „Метропол Палас“ ли си?

Той кимна.

— Да, и съм, кажи-речи, сам в хотела.

— Но аз им позвъних и те казаха, че няма такъв. Днес следобед те търсих по всички хотели.

— Винаги се регистрирам под чуждо име.

— Защо?

— Лош навик. Нали ти казах, правя го машинално.

Двамата се изкачиха по парадното стълбище и влязоха през тежката месингова врата. Макар да не бе късно, хотелът беше притихнал. Във фоайето не се виждаше жива душа. Встрани имаше бар. Освен бармана, облегнат до касата, вътре нямаше никого.

— Бира — каза Хелън Родин.

— Две — добави Ричър.

Двамата седнаха на една маса до прозореца с тежки завеси и след малко барманът им донесе две запотени бутилки бира, две изстудени чаши, две салфетки и купичка ядки асорти. Ричър подписа сметката и добави номера на стаята си.

Хелън Родин се усмихна.

— Та като какъв се подвизаваш в „Метропол“? — запита тя.

— Като Джими Рийс — отвърна Ричър.

— И кой е той?

— Един момент!

В погледа й прочете изненада. Това му се стори странно.

Много ми е приятно, Джими Рийс.

— Онази мацка е търсила тъкмо мен — каза той. — Не някакъв самотен непознат. Търсила е конкретно Джак Ричър.

— Така ли?

Той кимна.

— Попита ме как се казвам. А аз й викам: Джими Рийс. Това за миг я обърка. Наистина беше изненадана. Сякаш казваше: Ти не си Джими Рийс, ти си Джак Ричър. Току-що ми казаха кой си. После се окопити.

— Първите букви съвпадат. Джими Рийс, Джак Ричър. Понякога хората се объркват.

— Тя беше доста печена — каза Ричър. — Поне не беше толкова тъпа, колкото изглеждаше. Някой току-що ме беше посочил и тя не се остави да я подведа. Джак Ричър беше нарочен за пребиване тази вечер и нейната работа беше да го уреди.

— Че кои може да са били?

— Кой тук ме познава по име?

— В полицейския участък те знаят. Нали днес беше там.

Ричър не каза нищо.

— Какво? — извика Хелън. — Значи са били ченгетата? Пазили са си разработката?

— Никой не може да им обърка разработката. Доказателствата им са железни. Пък и ония нямаха вид на ченгета.

— Кой друг има интерес да те сплаши?

— Роузмари Бар. Тя има интерес. Знае името ми, знае защо съм дошъл.

— Но това е абсурд! — каза Хелън.

Ричър не отговори.

— Това е абсурд! — повтори Хелън. — Роузмари Бар е някаква дребна, невзрачна секретарка. Тя не би се заела с такова нещо. Няма да знае как. Просто не става за тая работа.

— Като изпълнение не беше много професионално.

— А ти какво очакваш? Били са петима. Напълно достатъчно, за да пребият почти всекиго.

Ричър не отговори.

— Роузмари Бар е била в болницата — каза Хелън. — Отишла е след срещата с мен, прекарала е там целия следобед, сигурно и сега е там. Много държи да бъде при брат си, когато излезе от комата.

— Обзалагам се десет срещу едно, че има мобилен телефон.

— Забранено е да се ползват мобилни телефони в интензивното отделение. Предизвикват смущения в апаратурата.

— Тогава е позвънила от автомат.

— Жената си има други грижи.

— Първата й грижа е да спаси брат си.

Хелън не каза нищо.

— Тя ти е клиентка — каза Ричър. — Сигурна ли си, че не се влияеш от това?

— Ти не разсъждаваш логично. Джеймс Бар лично помоли да те повикат. Ти му трябваш тук. Следователно трябваш и на сестра му. Тя иска да те задържи тук достатъчно дълго, за да намериш начин да му помогнеш. И е убедена, че можеш да помогнеш, иначе защо му е било да те вика?

Ричър не отговори.

— Приеми го — каза Хелън. — Свикни с мисълта, че не е била Роузмари Бар. Тя има интерес да си на разположение, жив и здрав и способен да мислиш.

Ричър отпи голяма глътка от бирата си. После кимна.

— Няма съмнение, че са ме проследили до бара. И то оттук. Следователно са ме проследили и дотук, след като обядвахме. Ако Роузмари Бар е отишла направо в болницата след срещата с теб, не е имала време да го уреди.

— Значи се връщаме на хипотезата, че някой се бои да не би да навредиш на разработката. Защо това да не са ченгетата? Те могат да те проследят навсякъде. Много са, освен това всички имат радиостанции.

— Ако бяха ченгета, щяха да се заядат с мен директно. Нямаше да се крият зад някаква мацка.

— Може и тя да е била ченге.

Ричър поклати глава.

Беше прекалено млада. И празноглава. Повече коса, отколкото мозък.