Лий Чайлд - Един изстрел

Не че той имаше нещо против.

Защото петото правило гласеше: никога не отстъпвай.

Имаше и шесто: не чупи мебелите.

Защото изпочупиш ли мебелировката в един бар, собственикът се замисля за застраховката си, застрахователните компании на свой ред изискват полицейски доклад, а първото нещо, което прави полицията, като пристигне на мястото на инцидента, е да откара всички в участъка за изясняване на обстановката. Което на практика означава: За всичко е виновен външният човек.

— Той ме нарече курва — обади се момичето с умолителен глас. Сякаш още не можеше да се съвземе от обидата.

Беше застанала леко встрани и поглеждаше ту Ричър, ту петимата, от което главата й се въртеше като на тенис мач.

— Излизай навън — каза едрият младеж.

— Плати си сметката първо.

— Ще я платя после.

— Няма да можеш.

— Мислиш ли?

— Мисля. По това се различаваме с теб.

— По какво?

— По това, че аз мисля.

— Много ти мели ченето, приятел.

— Това ти е най-малкият проблем.

— Нарекъл си сестра ми курва.

— Ти с девствени ли предпочиташ да спиш?

— Излизай, приятел, или ще ти счупя главата още тук.

Седмо правило: действай пръв.

— Добре — каза Ричър. — Да излезем.

Едрият се усмихна.

— След вас, моля — каза Ричър.

— Ти стой тук, Санди — каза едрият.

— Обичам да гледам кръв — отвърна тя.

— Не се съмнявам — каза Ричър. — Веднъж в месеца като видиш кръв, сигурно изпитваш голямо облекчение.

— Излизай! — извика едрият. — Веднага!

После се обърна и подкара останалите към вратата. В колона по един петимата се запровираха между масите. Тежките им обувки тропаха по дървения под. Санди ги следваше. Откъдето минеха, всички се дръпваха да им направят път. Ричър остави двайсет долара на масата си и хвърли последен поглед към мача. Единият отбор печелеше, другият губеше.

Той тръгна след Санди. След прилепналите й като клин джинси.

Онези го чакаха на тротоара. Стояха настръхнали в тесен полукръг. На двайсетина метра на север и юг от бара имаше по една жълтеникава улична лампа и още една отсреща през улицата. Така всеки от петимата се беше сдобил с по три сенки. Неоновата реклама на бара изпълваше сенките им с розово и синьо. Улицата беше пуста. Никакво движение. И никакъв шум, освен обичайните звуци за всеки бар с телевизори, приглушени от затворената врата.

Въздухът беше прохладен. Нито студен, нито топъл.

Осмо правило: прецени обстановката.

Едрият младеж беше набит и някак заоблен; леко наподобяваше тюлен. Може би допреди десетина години още бе ходил на училище. Носът му не беше чупен, нямаше видими белези по веждите, нито разкривени кокалчета на ръцете. Явно не беше боксьор. Най-много да бе играл защитник в училищния отбор. Явно щеше да се бори, не да се бие. Такъв като него не мирясва, докато не те повали.

Значи щеше да нападне като борец — тичешком, с главата напред.

Така предполагаше Ричър.

И се оказа прав.

Онзи се втурна с главата напред, като се целеше право в гръдния кош на Ричър. Може би се надяваше да го събори възнак. След което другарите му да се струпат наоколо и да го ритат и бият на воля.

Груба грешка.

Девето правило: никога не нападай Джак Ричър с глава.

Не и когато той го очаква и се е подготвил. Все едно да се блъснеш в дънер на вековен дъб.

Докато едрият тичаше слепешком напред, Ричър се извъртя леко встрани със свити колене, изчисли точно момента и с цялата тежест на тялото си, използвайки силата на оттласкващия си крак, се вряза с рамо в лицето му.

Чудно нещо е кинетичната енергия.

Ричър едва се бе помръднал, но едрият младеж се залюля, залитна безпомощно на внезапно омекналите си крака, като отчаяно се опитваше да се закрепи във вертикално положение, ала краката му сами тръгнаха назад — първо единият, после другият, описвайки във въздуха плавни дъги, докато накрая се спряха на два метра от мястото на удара, широко разтворени и заковани за цимента, а тялото му се поклащаше несигурно на тях като огромно, глупаво наклонено.

По лицето му имаше кръв.

И носът му вече беше счупен.

Елиминирай водача.

Ричър пристъпи напред и го ритна в слабините, но с левия крак. Ако го беше ритнал с десния, сигурно кости от таза му щяха да заседнат в гърлото. Тази твоя мекушавост — бе казал навремето инструкторът му в армията, — тя ще ти докара неприятности.

Но не и днес, помисли си Ричър. Не и тук. Едрият младеж се срина на земята. Първо падна на колене, после се захлупи по лице.