Лий Чайлд - Един изстрел

— Свободно ли е при вас? — запита тя от около метър.

— Заповядайте — отвърна той.

Тя седна. Не срещу него — до него.

— Благодаря — каза. Отпи от бирата, без да отделя поглед от него. Имаше зелени очи, широко отворени. Полуизвърната към него, тя се наведе изкусително напред. Горните три копчета на ризата й бяха разкопчани. Беше със сутиен с подплънки, може би втория по големина номер. Виждаше се бялата дантела, с която беше поръбен.

Дали поради шума или заради нещо друго, момичето приближи още повече лицето си до неговото.

— Падате ли си? — запита тя.

— По какво?

— По футбола.

— Донякъде — отвърна той.

— Играли ли сте някога?

Някога. Не: Играете ли сега? Изведнъж се почувства стар.

— Във всеки случай сте доста добре сложен — продължи тя.

— Играех навремето, във войската — отвърна той. — Като курсант в „Уест Пойнт“.

— Включиха ли ви в отбора?

— Само веднъж.

— Да не са ви контузили?

— Бях много буен като млад.

Тя се усмихна неуверено. Може би се шегуваше, а може би не.

— Искате ли чипс?

— Благодаря, вече ядох.

— Казвам се Санди — обяви тя.

Всички все Санди се казвате, помисли си Ричър.

— Джими Рийс — представи се на свой ред той.

В погледа й прочете изненада. Това му се стори странно. Но си каза, че може би някое от гаджетата й се казваше Джими Рийс. Или пък наистина беше почитателка на „Янкис“.

— Много ми е приятно, Джими Рийс — каза тя.

— И на мен — рече той и се извърна към телевизора.

— Отскоро си в града, нали? — попита тя.

— Обикновено във всеки град съм отскоро — отговори той.

— Е, ако си падаш само донякъде по футбола, може пък да се навиеш да ме заведеш другаде.

— Например?

— Например на някое по-тихо местенце. И по-усамотено…

Той не каза нищо.

— Имам кола — добави тя.

— А имаш ли години за шофьорска книжка?

— Имам години и за доста други неща. В някои от които съм много печена.

Ричър си замълча. Тя се раздвижи на стола си. Отблъсна се от масата и погледна надолу.

— Харесват ли ти джинсите ми? — попита го.

— Според мен доста добре ти стоят.

— И аз така мисля. Лошото е, че са прекалено тесни и с тях не може да се носи бельо.

— Всеки с кръста си…

— Смяташ ли, че разкриват фигурата ми?

— Е, поне са непрозрачни. На мен това обикновено ми стига.

— Представи си обаче как ги смъкваш…

— Не мога. Първо ще трябва да ги обуя, а не се виждам в тях.

Тя присви очи.

— Да не си гей?

— А ти да не си проститутка?

— Нищо подобно! Работя в магазина за авточасти.

Тя млъкна и се замисли. Известно време прехвърляше усилено нещо в мозъка си. И изведнъж смени тактиката — скочи с писък от стола, замахна и го зашлеви през лицето. И писъкът, и плесницата отекнаха силно в препълнения бар. Всички погледи се насочиха към тях.

— Нарече ме курва — запищя тя. — Нарече ме мръсна курва.

Чу се стържене от крака на столове по дървения под. Няколко мъже наскачаха от масите. Едри мъже, с джинси и тежки обувки. Селски момчета. Бяха петима на брой и си приличаха като близнаци.

Момичето се усмихваше победоносно.

— Това са братята ми — заяви гордо тя.

Ричър не каза нищо.

— Ти ме нарече курва пред братята ми!

Петимата стояха и ги гледаха.

— Тоя ме нарече курва — зави повторно тя.

Първо правило: изправи се и бъди готов.

Второ правило: покажи им с кого си имат работа.

Ричър се изправи бавно. Беше метър и деветдесет и три, около сто и десет килограма, със спокоен поглед, отпуснал лениво ръце.

— Нарече ме курва — изскимтя отново тя.

Трето правило: разбери кой е водачът.

Бяха петима. А всяка група от петима мъже се състои от водач, двама нахъсани и двама недотам нахъсани последователи. Успееш ли да елиминираш водача и едното или двете му нахъсани другарчета, значи си спечелил. Недотам ентусиазираните се обръщат и дим да ги няма. Така че при кръчмарските сбивания няма такова нещо като петима срещу един. Обикновено са двама, най-много трима срещу един.

Четвърто правило: водачът е този, който прави първия ход.

В случая първия ход го направи един едър грубоват младеж, около двайсетгодишен, с кръгло червендалесто лице и гъста сламеноруса коса. Той пристъпи напред, а останалите се строиха плътно зад него от двете му страни, като връх на копие. На свой ред Ричър пристъпи крачка напред, за да ги пресрещне. Масата в ъгъла си има своите предимства, но и един недостатък: от нея няма накъде да мърдаш, освен напред.