Лий Чайлд - Един изстрел

От този момент нататък всичко стана много лесно.

Следващите двама нападнаха едновременно, затичани рамо до рамо. Ричър повали единия с чело в носа, а другия — с юмрук в челюстта. И двамата се проснаха на земята и не мръднаха повече. С което всичко приключи, понеже другите двама побягнаха. Санди ги последва — не много бързо, понеже тесните джинси и високите токчета й пречеха да тича. Но Ричър не я подгони. Обърна се и с крак претърколи повалените й братя на една страна. Провери дали още дишат. Бръкна в задните им джобове. Намери портфейлите. Прочете имената на шофьорските им книжки. После ги пусна на земята до собствениците им и се обърна, защото дочу шум от приближаваща се кола.

Оказа се такси, което спря до бордюра. От него слезе Хелън Родин. Подаде банкнота на шофьора, той даде газ и потегли, без да поглежда встрани. Хелън се закова по средата на тротоара, вперила невярващ поглед в Ричър, с трите му неонови сенки и трите тела, проснати в краката му.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита тя.

— Ти ми кажи. Нали си тукашна? Сигурно ги познаваш тия типове.

— Но какво значи това? Какво се е случило?

— Да вървим — каза той.

Подтичвайки, двамата тръгнаха право на юг, свиха зад ъгъла и продължиха на изток. После пак на юг, докато постепенно забавиха крачка.

— Имаш кръв по ризата — каза тя.

— Не е моя обаче — отвърна той.

— Какво стана?

— Бях си в бара и гледах мач. Самичък, никому не пречех, когато някаква рижава малолетна мацка се залепи за мен и започна да ме сваля. Аз не й се вързах, тя изпадна в истерия, разпищя се и ме зашлеви през лицето. Тогава наскачаха петима мъжаги, които се представиха за нейни братя. Излязохме навън и… това е.

— Петима?

— Двама побягнаха.

— След като си проснал другите трима?

— При самозащита. Това е всичко. С минимална сила.

— А тя те зашлеви, казваш?

— Да, през лицето.

— Какво толкова й каза?

— Няма значение какво съм й казал. Беше нагласена работа. Затова те питам: така ли се забавляват младежите по вашия край? Като нападат непознати по баровете?

— Имам нужда от питие — каза Хелън Родин. — Нали затова дойдох, да пийнем по едно…

Ричър се спря.

— Ами да се върнем в бара тогава!

— Не можем да се върнем там. Сигурно са викнали полицията. Оставил си трима пребити на тротоара.

Той погледна назад през рамо.

— Тогава да пробваме в моя хотел. Може да има лоби бар.

Двамата закрачиха мълчаливо през тъмните притихнали улици, докато изминаха останалите четири преки на юг. Заобиколиха площада откъм източната страна, покрай сградата на съда. Ричър се извърна и я погледна.

— Как беше вечерята? — попита той.

— Баща ми хвърляше въдици — отвърна тя. — Сигурно още си мисли, че си дошъл да свидетелстваш за зашитата.

— А ти разказа ли му?

— Не мога да му разкажа. Твоята информация е поверителна. И слава богу!

— Значи го остави да се пържи…

— Не се пържи. Напълно е уверен.

— Така и трябва да бъде.

— Значи утре тръгваш?

— И още как! Този градец е съвсем откачен.

— Защо? Някаква мацка ти се е сваляла, от къде на къде виждаш заговор?

Ричър не отговори.

— Не е нещо нечувано — продължи тя. — Все пак си бил в бар. Сам мъж, отскоро в града, защо някое момиче да не прояви интерес? Не си чак толкова отблъскващ физически все пак.

Ричър мълчеше и крачеше.

— Какво толкова й каза, че да те зашлеви?

— Не поех, тя обаче не се отказваше и накрая аз я попитах дали не е проститутка. Нещо такова.

— Проститутка значи. Е, в Индиана с такова нещо може да си докараш боя. Пък и на братята й едва ли им е харесало.

— Беше капан, Хелън. Нека бъдем реалисти. Много си мила, но аз си знам, че не съм типът мъж, по който си падат жените. Знам си го, разбираш ли? Значи е било капан.

— Никога ли досега не те е сваляла жена?

— Тя се усмихваше победоносно. Сякаш след известно усилие бе успяла да ме накисне. Сякаш бе изпълнила задача.

Хелън Родин не каза нищо.

— А пък ония типове не й бяха братя — продължи Ричър. — Бяха, кажи-речи, връстници, а на шофьорските книжки бяха все с различни фамилни имена.

— Аха.

— Така че беше инсценировка. Което е много странно. Нещо такова се прави само по две причини. За пари или на майтап. Един мъж в бар може да има пари у себе си, но това не е достатъчна причина. Следователно са го направили на майтап. И именно това е странното. Ако е било на майтап, защо са се захванали точно с мен? Не може да не са знаели, че ще ги натръшкам.