Лий Чайлд - Един изстрел

В радиус от километър наоколо черните врани се разлетяха във въздуха. Струята от кръв, мозък и парченца кости зад тила му описа идеална дъга на слънчевите лъчи. Тялото му се строполи назад в ямата и се просна на дъното. Враните постепенно накацаха обратно по клоните на дърветата, а въздухът се изпълни с обичайния шум на каменоломните машини. Зека се качи в кабината на багера и запали двигателя.

Ричър спря на двайсет и пет километра северно от града и паркира мустанга на една застлана с чакъл отбивка до границата между две кръгли ниви. Навсякъде около него се простираха селскостопански земи — на изток, запад, север и юг, нива до нива, една до друга, една след друга, до хоризонта и оттатък. В средата на всяка се въртеше по една гигантска дъждовална машина. Въздухът беше изпълнен с пръски и капчици. Отблизо машините приличаха на някакви извънземни космически роботи, размахващи стрелите си като огромни ръце около масивните си стоманени туловища. В края на всяка стрела имаше по едно колело с грамадна гума от трактор, която обикаляше безкрайно по изровен кръгъл коловоз.

Ричър изчака, докато колелото на най-близката машина дойде наблизо. Пристъпи напред и се спря до него. Гумата стигаше до над кръста му. Металната стрела се въртеше доста над височината на главата му. Той тръгна подир колелото и го проследи из целия му бавен път по изровения кръг. Движеше се в нещо като мъгла. Стана му студено и той се върна там, откъдето бе тръгнал — малко поизмокрен, с изкаляни обувки. Излезе от кръга и застана на настланата с чакъл площадка с лице на запад. На хоризонта се вдигнаха ято врани, после отново накацаха по земята. Ричър се върна в колата и завъртя ключа на стартера. Намери лостовете и свали гюрука назад. Погледна часовника си. До срещата в кантората на Франклин оставаха два часа. Извади сгънатата мишена от джоба си и дълго я разглежда. Помириса я. Вдигна я над главата си, срещу слънцето, и видя как лъчите минават през правилните кръгли дупки. Сгъна я и я пъхна обратно в джоба си. Вдигна глава нагоре. Над него имаше само небе. Затвори очи срещу ярката светлина и се замисли за неща като его и мотив, илюзия и действителност, вина и невинност, като естеството на случайността.

Емерсън прочете докладите на Белантонио. Забеляза, че Ричър се е обаждал на Хелън Родин. Това не го изненада. Двамата положително бяха разговаряли повече от веднъж. Адвокатите са за това — да си врат носа навсякъде, да пренаписват историята. В това нямаше нищо толкова шокиращо. После погледът му се спря на двата въпроса на Белантонио: Ричър левак ли е? Имал ли е на разположение кола?

Отговори: Вероятно и Вероятно. Все пак леваците не са чак такова изключение. Събери двайсет души от улицата и от тях поне четири-пет ще са леваци. Освен това поне в момента Ричър ползваше кола. В това нямаше никакво съмнение. Не беше в града, не си беше тръгнал с автобус. Затова или ползваше нечия кола, или имаше собствена.

И накрая Емерсън прочете последния лист. Джеймс Бар е бил в апартамента на Александра Дюпре. Я виж ти!

Според картите на Ан Яни кантората на Франклин се падаше точно в средата на една плетеница от малки улички в близост до градския център. Както и да го погледнеш, не беше особено приятно място за посещение. Строежи, задръствания, едва пълзящи коли. На Ричър не му оставаше голям избор, освен да се осланя на качеството на потъмнените стъкла, произвеждани от концерна „Форд“.

Той запали двигателя и вдигна гюрука над главата си.

Излезе полека от отбивката и тръгна на юг. След дванайсет минути отново мина покрай къщата на Джеб Оливър, в обратната посока, сви на запад по двулентовото шосе и после пак пое на юг по широкия четирилентов път към града.

Емерсън отново се зачете в доклада на Белантонио относно разпечатките от мобилния телефон. Значи Ричър се е обаждал на Хелън Родин. Двамата са имали вземане-даване. Следователно рано или късно той ще я потърси отново. Или тя него. Емерсън вдигна телефона. Набра номера на диспечера.

— Постави кола без отличителни знаци пред кантората на Хелън Родин — каза той. — Ако напусне сградата, да бъде проследена.

Ричър подмина познатия мотел. Както си караше, смъкнат ниско на седалката, погледна встрани. Никакви признаци на полицейско присъствие. Ако мотелът беше под наблюдение, това поне не се правеше натрапчиво. Подмина бръснарницата и магазина за оръжие. С наближаването на надлеза движението ставаше все по-натоварено и той намали скоростта. От един момент нататък колите вече пълзяха с човешки ход. На метър-два вдясно от лицето му минаваха пешеходци. На метър-два вляво се виждаха лицата на други шофьори. Четири платна, от които двете към центъра, се движеха едва-едва, а другите две бяха неподвижни.