Лий Чайлд - Един изстрел

— Ти самият си бил полицай — каза Ричър. — Излагал си се на опасности. Засади, престрелки, напрегнати ситуации, моменти на огромно напрежение. Какво е първото нещо, което правеше след това?

Франклин погледна неловко жените.

— Ходех до тоалетната — каза той.

— Правилно — съгласи се Ричър. — Аз също. Но Джеймс Бар не е отишъл. В доклада на Белантонио от дома на Бар пише, че навсякъде имало циментов прах: в гаража, в кухнята, в дневната, в спалнята, в мазето. Но не и в тоалетната. Значи той се е върнал вкъщи, взел си е душ и се е преоблякъл, но не се е изпикал? А и как е могъл да си вземе душ, като при него банята и тоалетната са заедно?

— Може да е спрял някъде по пътя за вкъщи.

— Бар изобщо не е ходил никъде.

— Бар е бил в гаража, Ричър! Има толкова доказателства!

— Няма доказателства, че Бар е бил там.

— Ти да не си се побъркал?

— Има доказателства, че ванът му е бил в гаража, че обувките, панталоните, шлиферът му са били там, също пушката и патроните му, че монетата му от двайсет и пет цента е била в брояча, но няма нито едно доказателство, че самият той е бил там.

— Някой се е представял за него? — намеси се Ан Яни.

— Да, с всички подробности. Като е карал колата му, носил е дрехите и обувките му, използвал е пушката му.

— Чисти фантасмагории — каза Франклин.

— Това, между другото, обяснява шлифера — продължи Ричър. — Широка, обемиста дреха, която да покрива всичко, освен джинсите. За какво иначе му е притрябвало да облича шлифер в такъв топъл ден?

— За кого говорите? — попита Роузмари.

— Гледайте сега — каза Ричър.

Той застана неподвижно, после направи голяма крачка напред.

— Моите панталони са с крачол деветдесет и четири сантиметра — каза той. — И пресякох новото крило на гаража с трийсет и пет крачки. Джеймс Бар има крачол осемдесет и шест сантиметра, което означава, че е трябвало да пресече същото помещение с четирийсет — четирийсет и две крачки. Но екипът на Белантонио е преброил цели четирийсет и осем крачки.

— Това е бил някой много нисък човек — каза Хелън.

— Чарли — каза Роузмари Бар.

— И аз така си помислих — каза Ричър. — Но после прескочих до Кентъки. Първоначално, понеже исках да потвърдя за себе си нещо друго. Бях си наумил, че Джеймс Бар едва ли е чак толкова добър стрелец. Бях направил оглед на мястото. Като позиция за стрелба гаражът не е никак лесен. Освен това преди четиринайсет години Бар може да е бил добър, но в никакъв случай не изключителен. А когато го видях в болницата, по дясното си рамо нямаше нищо. За да постигне такова ниво, човек трябва да тренира. А стрелец, който тренира редовно, има следи по рамото. Кожата загрубява, става като мазол. Той нямаше такива следи. Затова си казах, че човек като него, който и без това е бил среден, с времето може само да западне още повече. Особено ако не тренира. Има логика в това, нали? Може би в един момент вече би стигнал до състояние, при което петъчната стрелба да не е по силите му. Просто поради неспособност. Така си мислех. Затова отидох до Кентъки, за да проверя колко е западнал.

— Е, и? — попита Хелън.

— Открих, че се е развил — каза Ричър. — Не само не е западнал, напреднал е. И то много. Вижте сами — той извади мишената от джоба на ризата си и я разгъна на бюрото пред тях. — Това е последната от трийсет и две стрелби на стрелбището в Кентъки за последните три години. Като резултат далеч превъзхожда онова, което е показвал във войската навремето. Което е доста необичайно, не мислите ли? За три години е изстрелял всичко на всичко триста и двайсет патрона, а е толкова велик. Докато едно време изгърмяваше по две хиляди на седмица, а беше едва среден!

— Какво означава това?

— Всеки път Бар е ходил да стреля, неизменно придружен от Чарли. Собственикът на стрелбището е бивш национален шампион по стрелба, от морската пехота, много печен и страхотен педант. Води си архив на всички мишени, от първата до последната. Което означава, че всеки път, за всеки постигнат резултат Бар е имал поне двама свидетели.

— На негово място и аз бих искал да имам свидетели — обади се Франклин. — При такава стрелба…

— Не е възможно човек да се развие, ако не тренира — продължи Ричър. — Според мен истината е, че Бар е деградирал напълно. И не е могъл да го понесе. Снайперистите имат силно развито его и са в непрекъсната конкуренция помежду си. Бар е съзнавал, че запада все повече, но е искал да го прикрие.

Франклин погледна мишената.