Лий Чайлд - Един изстрел

Каза си, че трябва да се отдалечи от тротоара. Включи левия мигач и започна да се изнася към съседната лента. Шофьорът зад рамото му не се зарадва и раздразнено натисна клаксона. Не се хаби, посъветва го мислено Ричър. Навремето и аз бях припрян като теб. Ако ми се беше изпречил тогава, щях да те прегазя като нищо.

Лявата лента се движеше малко по-бързо. Ричър полека-лека задмина няколко коли вдясно. Вдигна поглед напред. На двайсетина метра пред него се виждаше патрулна кола. В дясната лента. Някъде в далечината светеше зелен светофар. Лявата лента се движеше, макар и бавно. Дясната едва пълзеше. Всяка кола, стигнала до кръстовището, спираше за момент на бялата линия, после даваше газ и преминаваше отсреща. Никой не искаше светофарът да го хване в ничията земя. Ричър вече беше през две коли от патрула. Отне газта, за да не я застигне. Шофьорът зад него го поздрави с гневен рев на клаксона. Ричър пропълзя още малко напред. Вече беше през една кола от полицаите.

Светофарът стана жълт.

Колата пред Ричър даде газ и пресече.

Светна червено.

Полицейският патрул закова на бялата линия. Ричър закова до него. Постави лакът на опората между седалките и вдигна длан до лицето си. Разпери пръсти и се загледа в светофара, сякаш го подканваше наум да се смени.

Хелън Родин слезе с асансьора два етажа по-надолу и се срещна с Ан Яни в приемната на Ен Би Си. Телевизионната компания плащаше на Франклин, затова беше редно и Яни да присъства на съвещанието. Двете слязоха заедно до гаража и се качиха в колата на Хелън. Излязоха по рампата на ярката слънчева светлина. Хелън погледна надясно и сви наляво, без да забележи сивия шевролет импала, който се отдели от бордюра на двайсетина метра зад нея.

Светофарът остана червен цяла вечност. Най-после, когато светна зелено, шофьорът зад Ричър натисна клаксона и полицаят се обърна. Ричър пусна спирачката, даде газ и изчезна от полезрението му. Зави наляво по продължението на лявата лента и чак в огледалото видя, че патрулната кола е завила надясно и веднага след завоя отново е попаднала в задръстване. Сред известно време левият завой го отведе до улицата, на която се намираше бакалията „При Марта“. Подобно на останалите улици наоколо, и тази беше задръстена от бавнодвижещи се коли. Както шофираше, той се надигна на седалката и бръкна в джоба на панталоните си. Прерови опипом монетите. Намери една от 25 цента. Влезе в мълчалив спор със себе си, през което време колата измина двайсетина метра. Трийсет. Четирийсет.

Ами да!

Той отби и спря мустанга на малкия паркинг пред бакалията. Остави двигателя да работи и отиде до телефонния автомат на стената. Пусна монетата в процепа и извади половинката от картичката на Емерсън. Този път набра номера на участъка.

— Какво обичате? — попита дежурният.

— Полицията ли е?

— Да, сър, заповядайте.

Ричър заговори тихо и припряно, накъсвайки нервно думите:

— Оня тип, на когото сте пуснали портрета… който се… ъъъ, издирва, нали така?

— Да, сър?

— Ами че той е тук, точно сега…

— Къде?

— В моето заведение. За бърза закуска. На шосето, което излиза на север от града. Онова, широкото, с четирите ленти. Седнал е на бара и обядва…

— Сигурен ли сте, че това е той?

— Много прилича на рисунката.

— Има ли кола?

— Голям червен додж пикап.

— Как се казвате, сър? — попита го дежурният.

— Тони Ладзери — отвърна той. Антъни Майкъл Ладзери, играл на втора база през 1935-а, отбелязал 273 точки в 118 мача. Извел отбора на второ място. Ричър си каза, че скоро ще трябва да смени позициите. „Янкис“ не можеха да се похвалят с достатъчно именити играчи на втора база, нито пък с достатъчно години, в които да не са били шампиони.

— Прието, сър — каза дежурният и затвори.

Ричър седна зад волана на мустанга и зачака. След малко се чуха първите сирени, които с мъка си пробиваха път през задръстванията на север.

Хелън Родин беше стигнала до средата на Втора улица, когато забеляза в огледалото си суматоха. Някакъв сив шевролет импала изхвръкна с шеметен обратен завой от лентата, в която се движеше, пресече лентите на насрещното движение и се понесе с пълна газ в обратна посока.

— Ама че идиот! — изруга тя.

Ан Яни се обърна и погледна назад.

— Това беше полицейска кола — каза тя. — Личи си по антените.

Ричър се добра до адреса на Франклин с десетина минути закъснение. Оказа се двуетажна сграда от червени тухли. На всички врати и прозорци бяха поставени железни капаци. На долния етаж се помещаваше нещо като производствен цех, изоставен на вид. Но горните прозорци имаха щори, зад които се виждаха светлини. Към втория етаж водеше външно стълбище. Върху вратата беше закована бяла пластмасова табелка с надпис: Разследвания Франклин. Отстрани на сградата имаше нещо като паркинг — тясна асфалтирана площадка, на която плътно една до друга можеха да се съберат шест коли. Зеленият сатурн на Хелън беше вече там, заедно с някаква синя хонда сивик и черен шевролет събърбън — толкова грамаден, че задницата му стърчеше половин метър над тротоара. Шевролетът беше на Франклин. Хондата — може би на Роузмари Бар.