Лий Чайлд - Един изстрел

Ричър подмина сградата, без да намали, и сви в първата пряка. Заобиколи цялото каре, но нищо нередно не привлече погледа му. Вкара мустанга в едно от свободните места, до сатурна на Хелън, заключи го и се изкачи тичешком по външната стълба. Влезе, без да чука. Отначало се озова в малко антренце с кухненски бокс от едната страна и врата от другата, която сигурно беше на тоалетна. В дъното имаше голяма стая, от която се чуваха гласове. Той пристъпи напред и видя Франклин, седнал зад бюрото си, Хелън Родин и Роузмари Бар, седнали на двата стола пред него, и Ан Яни, която гледаше през прозореца — сигурно колата си долу.

— Разбираш ли от медицинска терминология? — попита Хелън, като го видя.

— Каква например?

— Например, ПА — каза тя. — Писано е от лекар. Съкращение.

Ричър погледна първо нея, после Роузмари Бар.

— Сетих се — каза накрая той. — Това е диагнозата на Джеймс Бар, която са му поставили в болницата. Вероятно в лека форма.

— В начална фаза било — каза Роузмари. — Каквото и да е то.

— Как позна? — попита Хелън.

— Интуиция — каза Ричър.

— И какво е то?

— Не сега — каза Ричър. — Да караме подред. — Той се обърна към Франклин: — Кажи ми първо какво знаем за жертвите.

— Петима напълно случайни хора — каза Франклин. — Без каквато и да било връзка помежду си. Нищо забележително за когото и да било от тях. Във всеки случай не открих никаква връзка с Джеймс Бар. Мисля, че ти се оказа абсолютно прав — той не ги е убил по личен мотив.

— Напротив, оказах се абсолютно неправ. Изобщо не ги е убил Бар.

Григор Лински се дръпна назад в сянката на входа и набра номер от мобилния си телефон.

— Последвах интуицията си — каза той.

— А именно? — попита Зека.

— Казах си, че докато ченгетата висят пред кантората на онази адвокатка, военният няма как да й се обади. Независимо от това те двамата още имат вземане-даване. Затова си казах, че вероятно тя ще се опита да го потърси. Което и направи. Сега двамата са в кантората на частния детектив. Заедно със сестрата. И с онази жена от телевизионните новини.

— Другите с теб ли са?

— Обградили сме цялото каре — отвърна Лински. — От всички страни: изток, запад, север и юг.

— Стойте там и не мърдайте — нареди Зека. — Идвам веднага.

— Имаш ли обяснение за това, което току-що каза? — попита Хелън Родин.

— Доказателственият материал е железен — каза Франклин.

Ан Яни се усмихваше замислено, надушила сензацията.

Роузмари Бар гледаше втренчено пред себе си.

— Купили сте на брат си радио — обърна се към нея Ричър. — Много хубаво при това. За да си слуша мачове. Друго нещо да сте му купували?

— Какво например?

— Дрехи?

— Случвало се е.

— Панталони?

— Понякога.

— Какъв размер?

— Размер ли?

— Кой номер панталони носи брат ви?

— Трийсет и четири, осемдесет и шест сантиметра крачол.

— Именно — каза Ричър. — Той е сравнително едър човек.

— И с какво ни помага това? — попита Хелън.

— Ти разбираш ли от хазарт? — отвърна й с въпрос Ричър. — От игри като бинго, лотария, нелегални залагания, такива неща?

— Какво искаш да кажеш?

— Кое е най-трудното при тях?

— Да спечелиш — обади се Ан Яни.

Ричър се усмихна.

— За участниците със сигурност е това. Но от гледна точка на организаторите най-трудното е да се подберат наистина произволни числа. Защото истинската произволност е непостижима за човешкия мозък. В миналото организаторите на лотарии са прибягвали до страницата с обяви във вестника. Договаряли са се предварително да използват, да кажем, последните две цифри от първо до шесто число във втората колонка на втора страница от таблиците с борсовите курсове. Или първите две цифри от седмо до дванайсето, или последните две от тринайсето до осемнайсето число. Няма значение. По този начин са се приближавали до истинска произволност. В днешно време големите щатски лотарии използват сложни машини за определяне на числата. Но винаги може да се намери математик, който да докаже, че резултатите не са произволни в истинския смисъл на думата. Понеже машината се прави и програмира от човек.

— И с какво ни помага това? — повтори Хелън.

— Просто проследявам собствената си мисъл — отвърна Ричър. — Днес цял ден седях в колата на мис Яни, радвах се на слънцето и си мислих колко непосилно е да се постигне пълна произволност.

— Мисълта ти се рее в погрешна посока — обади се Франклин. — Джеймс Бар е убил петима души. Доказателствата са неоспорими.