Лий Чайлд - Един изстрел

Достатъчно, за да остави конуса.

Лицето на шофьора не се различаваше на записа. Зад предното стъкло се мярваше за момент размазано сивкаво петно. Можеше да е както Бар, така и всеки друг. Белантонио описа педантично всичко в доклада до Емерсън, като си отбеляза наум да провери дали четири минути са най-краткият регистриран престой на кола в гаража. Почти нямаше съмнение, че е така.

След това прегледа внимателно доклада от криминологичната експертиза в апартамента на Александра Дюпре. Беше изпратил един от младшите си служители да я извърши, понеже апартаментът не беше място на престъпление. При огледа не беше открито нищо съществено. Нищичко. Ако не се смятаха пръстовите отпечатъци. Всяка повърхност в апартамента беше покрита с отпечатъци на убитата, което можеше да се очаква. Но наред с нейните имаше още четири набора отпечатъци, три от които бяха неизвестни.

А четвъртият беше на Джеймс Бар.

Джеймс Бар беше посещавал дома на Александра Дюпре. Като беше влизал в дневната, кухнята и банята й. В това нямаше никакво съмнение. Отпечатъците бяха ясни и разпознаваеми. Бяха неговите.

Белантонио записа и това в доклада си до Емерсън.

После прочете доклада на съдебномедицинската експертиза. Александра Дюпре е убита с един-единствен, чудовищно силен удар в дясното слепоочие, нанесен от левак. След удара е паднала върху чакълена настилка, примесена с органична материя, главно трева и пръст. Трупът е открит в сляпа улица, застлана с варовикови плочи. Следователно е бил местен между мястото на убийството и мястото, където е бил открит впоследствие. Това се потвърждаваше и от физиологическите изменения по него.

Белантонио извади нов лист и записа два въпроса, адресирани към Емерсън: Ричър левак ли е? Имал ли е на разположение кола?

Цяла сутрин Зека разсъждаваше как да постъпи с Раскин. Той се бе провалил вече три пъти. Най-напред при първоначалното проследяване на обекта, после като се бе оставил да го нападнат в гръб, и накрая — като бе допуснал да му вземат мобилния телефон. А Зека не обичаше провалите. Отначало си каза, че просто ще изтегли Раскин от оперативна работа и ще го постави да дежури пред видеомониторите в стаята за охрана на къщата. Но после си каза: защо да се доверявам на един провален неудачник да ме охранява?

В този момент му се обади Лински. След четиринайсет часа непрекъснато търсене не бяха открили и следа от военния.

— Време е да се насочим към адвокатката — каза Лински. — В края на краищата без нея нищо няма да стане. Тя е в центъра на всичко. Тя е тази, която дърпа конците.

— Така повдигаме залога — отбеляза Зека.

— Залогът и без това е твърде висок — отвърна Лински.

— Може пък военният сам да се е пръждосал.

— Може — отвърна Лински. — Но въпросът е какво е оставил след себе си. В главата на адвокатката.

— Ще помисля по въпроса — каза Зека — и ще ти се обадя.

— Да продължаваме ли да търсим?

— Какво, умори ли се?

Лински беше изтощен, а божата в гръбнака го побъркваше.

— Ни най-малко — излъга той. — Изобщо не съм уморен.

— Продължавайте да търсите тогава — нареди Зека. — Но преди това ми пратете Раскин.

Когато магистралата започна да се изкачва на пилоните, Ричър намали на осемдесет. Остана в средната лента, като подмина изхода към надлеза зад библиотеката. Продължи още три километра напред, право на север, и стигна до детелината с широкото четирилентово шосе, на което се намираше магазинът за авточасти. Оттам тръгна на изток по локалното двулентово шосе, докато не сви отново на север, по междуселския път към дома на Джеб Оливър. След по-малко от минута се озова в дълбоката провинция. Дъждовалните машини бавно се въртяха, а слънчевите лъчи образуваха малки дъги в струите вода.

Дълбоката провинция. Където се крият всички тайни.

Той изключи от скорост и остави колата да спре по инерция до пощенската кутия на Оливър. Един мустанг в никакъв случай не можеше да мине по изровения коловоз до къщата. Гърбицата в средата щеше да разбие всичко отдолу. Преден, заден мост, ауспух. Ан Яни нямаше да се зарадва особено. Затова той слезе и остави колата, където я беше спрял — ниска, източена, мързеливо излегната под слънцето. Запристъпва по засъхналата кал, като усещаше всяка буца пръст, всяко камъче през тънките си подметки.

Червеният додж на Джеб Оливър си беше на мястото. Не толкова лъснат, както предишния път — вече беше равномерно покрит с червеникав прахоляк, тук-там спечен на едри петна от сутрешната роса. Старата къща беше притихнала. Хамбарът беше заключен.