Лий Чайлд - Смъртоносна жега

— Това беше работа на граничния патрул — обади се Боби.

— Не, не е бил патрулът. И разследването не е било за замазване на очите. Не ми приличаше на такова, а според вътрешни сведения всичко се вършело по правилата. Сержант Родригес ми каза. А хора като сержант Родригес знаят такива неща, повярвайте ми. Разследването се провалило, защото не търсело където трябва. Не се оказали група озлобени служители, а три местни момчета, наречени Слуп Гриър, Ал Юджин и Хак Уокър. Тия момчета се забавлявали със стария пикап, който още стои под навеса. Момчешка им работа, нали?

Тишина.

— Нападенията са ставали предимно в окръг Ехо — каза Ричър. — Това ми се стори странно. Защо им е на патрулите да идват толкова далеч на север? Всъщност изобщо не са идвали. Просто три момчета от Ехо понякога отскачали на юг.

Тишина.

— Нападенията спрели през август. Защо? Не ги е стреснало разследването. Те изобщо не знаели за него. Просто през септември започва новата учебна година в колежите. Те заминали да се учат. А на другото лято им се сторило твърде опасно да продължат. Или пък твърде детинско. Повече не повторили. Цялата история потънала в забрава, докато дванайсет години по-късно Слуп си я припомнил в килията, защото отчаяно искал да излезе на свобода.

Всички гледаха Уокър. Той седеше със затворени очи, пребледнял като мъртвец.

— Колко нечестно, нали? — каза Ричър. — Всичко било отдавна погребано в миналото. Може би дори отначало не си искал да участваш. Може би другите са те въвлекли. А сега всичко отново изплувало. Превърнало се в кошмар. Щяло да съсипе живота ти. Да те лиши от голямата печалба. И тогава си завъртял няколко телефона. Взел си решения. Трима могат да пазят тайна, ако двама от тях са мъртви.

Изгасна още една свещ. Фитилът изсъска и над него плъзна струйка дим.

— Не — каза Уокър. — Не беше така.

Пламъкът на фенера трепна зад него. По стените затанцуваха сенки.

— А как беше? — попита Ричър.

— Смятах само да отвлека Ели. Временно. Наех местни хора да свършат работата. Разполагах с много пари за кампанията. Те я наблюдаваха цяла седмица. Отидох в затвора и предупредих Слуп да не се заяжда. Но това не го стресна. Каза да я отвлека, ако искам. Не му трябвала. Съвсем се беше побъркал. Мисля, че се ожени за Кармен заради онова, което бяхме извършили. Затова я биеше толкова често. Тя му напомняше постоянно за миналото. Мислеше си, че Кармен усеща. Че го чете в очите му. Като магия. И Ели. Мислеше си, че детето усеща. Затова не можах да го сплаша.

— И тогава нае други хора.

Уокър кимна.

— Те дойдоха и ме отърваха от наблюдателите.

— А после те отърваха от Ал и Слуп.

— Беше много отдавна, Ричър. Той не биваше да го вади на бял свят. Тогава бяхме още хлапета. Споразумяхме се да не говорим повече за това. Обещахме си. Никога, никога. Беше забраненият спомен. Сякаш нищо не се е случвало. Сякаш е било само лош сън, продължил една година.

Тишина.

— Тази нощ ти караше пикапа — каза Ричър.

Уокър кимна разсеяно.

— Оставахте само вие двамата и всичко щеше да свърши. Бях наясно, че знаеш. Иначе защо ти е да крадеш документи и да бягаш в пустинята? Затова се качих в пикапа. Защо не? Много пъти съм карал нощем по тия места.

Той замълча. Преглътна с усилие, после още веднъж. Затвори очи.

— Но се уплаших. Призля ми. Не можех да го преживея отново. Вече не съм такъв. Променил съм се.

Тишина.

— Къде е Ели? — попита Ричър.

Уокър сви рамене и поклати глава. Ричър порови из джоба си и извади хромираната звезда.

— Това нещо законно ли е?

Уокър отвори очи. Кимна.

— Да, струва ми се.

— Тогава ще те арестувам.

Уокър безсилно поклати глава.

— Не. Моля те.

— Въоръжен ли си? — попита Ричър.

Уокър кимна.

— Имам револвер в джоба.

— Извадете го, ако обичате, мисис Гриър — каза Ричър.

Ръсти се завъртя на стола и посегна към джоба на Уокър. Той не оказа съпротива. Дори се приведе настрани, за да й бъде по-лесно. Тя извади малък револвер от оксидирана стомана. „Колт Детектив Спешъл“ .38 калибър с петсантиметрова цев. Малко оръжие. Изглеждаше съвсем на място върху дланта на Ръсти.

— Къде е Ели, Хак? — повтори Ричър.

— Не знам — каза Уокър. — Наистина не знам. Те отсядат в мотели. Не знам къде са. Не ми казаха. Така било по-безопасно.

— Как се свързваш с тях?

— Чрез един номер в Далас. Оттам прехвърлят разговора.

— Телефоните не работят — намеси се Боби.

— Къде е тя, Хак? — попита отново Ричър.