Лий Чайлд - Смъртоносна жега

Уокър мълчеше.

— И още нещо — продължи Ричър. — Ти освободи Слуп в неделя. Трудна работа. Но не беше заради него. Направи го, за да бъде убит в неделя и Кармен да остане в затвора колкото се може по-дълго до съботното свиждане. За да я обработваш цели пет дни.

Уокър мълчеше.

— Цял куп грешки, Хак. Включително и това, че прати хората срещу мен. Както би рекъл старият Коперник, какви бяха шансовете да се окажат на ниво?

Уокър мълчеше. Боби се бе привел напред и гледаше ту него, ту майка си. Постепенно почваше да проумява.

— Ти си пратил хора да убият брат ми? — прошепна тон.

— Не — възрази Уокър. — Ричър греши.

Боби се втренчи в него, сякаш току-що бе чул потвърждение.

— Но защо го направи? Нали бяхте приятели.

Уокър вдигна глава и погледна Ричър в очите.

— Да, защо да го правя? Какъв мотив мога да имам?

— Бенджамин Франклин е писал по този въпрос — отговори Ричър.

— Какво означава това, по дяволите?

— Ти искаш да станеш съдия не за да вършиш добро. Тия приказки са за наивниците. Искаш го заради печалбата. Роден си в бедност и жадуваш за власт и пари. Най-сетне всичко е на една ръка разстояние. Но първо трябва да те изберат. А какво може да провали човека на избори?

Уокър сви рамене.

— Стари скандали — отговори си сам Ричър. — Между другото. Стари тайни, които изплуват от миналото. Със Слуп и Ал сте били неразделни приятели. Всичко сте вършили заедно. Трима срещу целия свят. Сам ми го каза. И тъй, Слуп лежи в затвора за данъчна измама. Вече не издържа. Почва да си мисли: как да изляза оттук? Никак не ми се ще да платя. Чакай малко, нашият Хак се кандидатира за съдия. Какво ли би сторил, за да успее? После Слуп вдига телефона и те предупреждава, че ще пусне сериозни слухове за някои отдавнашни лудории, ако не го измъкнеш оттам. Ти внимателно обмисляш заплахата. Отначало решаваш, че Слуп не би обвинил и себе си с разкази за неща, които сте вършили заедно. Олеква ти. Но след това проумяваш, че има огромна разлика между твърдо установени факти и най-обикновени слухове, които да те съсипят на изборите. Затова се предаваш. Изтегляш част от даренията за изборната кампания и плащаш задълженията на Слуп. Сега той е щастлив. Но ти не си. За теб духът е излязъл от бутилката. Слуп те е заплашил веднъж. Ами ако пак поиска нещо? Ал също влиза в играта, защото е адвокат на Слуп. Той също си е припомнил. Шансовете ти за съдийско място изведнъж се разклащат.

Уокър мълчеше.

— Знаеш ли какво е написал веднъж Бен Франклин? — попита Ричър.

— Какво?

— Трима могат да пазят тайна, ако двама от тях са мъртви.

Тишина. Всички бяха затаили дъх. Чуваше се само тихото съскане на фенера.

— Каква е тайната? — прошепна Алис.

— Три момчета сред пущинака на Тексас. Растат заедно, играят на топка, забавляват се. Стават по-големи и вниманието им се насочва към онова, което вършат татковците. Пушки, карабини, лов. Навярно започват от броненосците. Всъщност не би трябвало, защото са защитен вид. Тъпите еколози ги пазят. Но тук позицията е друга: щом са на моя земя, мога да ги гърмя както си искам. Боби сам ми го каза. Израз на високомерие. На превъзходство. Така де, колко струва един броненосец? Но броненосците са бавна и скучна плячка. Твърде лесна. Трите момчета растат. Вече са трима млади мъже. В последния клас на гимназията. Искат нещо по-вълнуващо. Може би тръгват да търсят койоти. Койотът е по-достоен противник. Ловуват нощем. С пикап. Бродят надлъж и шир. И скоро откриват по-едър дивеч. Скоро откриват истинската тръпка.

— Какво откриват?

— Мексиканци. Бедни, безименни, несретни цветнокожи семейства, които се тътрят нощем на север в пустинята. Така де, какво струват те? Дали изобщо са хора? Но за плячка много ги бива. Бягат и пищят. Почти като лов на истински хора. Нали, Хак?

Тишина.

— Може би започват с някое момиче — продължи Ричър. — Може би отначало не им се убива. Но все пак го правят. Може би са принудени. Няколко дни треперят. Затаяват дъх. Но няма възмездие. Никой не реагира. Никой не дава пет пари. Ехей, изведнъж става забавно. Почват да излизат все по-често. Това се превръща в страст. Върховната плячка. Много по-добра от броненосците. Единият кара стария пикап, другите двама стоят в каросерията и ловуват с часове. Боби каза, че Слуп е измислил тази система. Че бил много добър. Не се и съмнявам. Другите едва ли са останали по-назад. Имали са богати възможности за тренировка. Двайсет и пет удара за една година.