После се завъртя към Ръсти.
— Много скоро ще стигнем и до въпроса какво е вършил Слуп и какво не. Но засега си затваряй устата, разбра ли? Ние с Хак имаме работа.
— Каква работа? — попита Уокър.
— Тази — каза Ричър.
Измъкна пистолета на Алис, подпря дръжката върху масата и насочи цевта право в гърдите на Уокър.
— Какво правиш, по дяволите? — възкликна прокурорът.
Ричър махна с палец предпазителя. Тихото щракване отекна из всекидневната. Свещите трепнаха, фенерът тихо изсъска.
— Накрая проумях как стоят нещата около диаманта — каза Ричър. — После всичко си дойде на мястото. Особено след като ти ни даде значките и поръча да дойдем при Ръсти.
— Какво говориш?
— Всичко беше като заклинание. През цялото време. Ти познаваш Кармен много добре. Затова знаеше какво може да ми е казала. А то бе истина от начало до край. Истината за нея и за онова, което е вършил Слуп. Затова ти го преобърна с главата надолу. Не е трудно. Простичък и ефектен трик. Например тя казва, че е родом от Напа, а ти заявяваш: Хей, сигурно ти е казала, че е от Напа, но лъже, от мен да го знаеш. Или пък тя казва, че е уведомила данъчните, а ти възразяваш: Хей, сигурно ти е казала, че е съобщила на данъчните, но няма такава работа. Излизаше, че ти знаеш цялата истина и неохотно описваш какви лъжи си чувал от нея. А всъщност ти лъжеше. През цялото време. Беше много, много ефикасно. Като заклинание. А ти го прикриваше зад твърдението, че искаш да я спасиш. Дълго време ти вярвах.
— Наистина исках да я спася. И я спасявам.
— Глупости, Хак. През цялото време единствената ти цел беше да изкопчиш от нея признание за нещо, което не е извършила. Ясен и целенасочен план. Днес твоите наемници отвлякоха Ели, за да принудиш Кармен да направи самопризнания. Аз бях единственото ти затруднение. Останах тук и привлякох Алис. Бяхме ти трън в очите от понеделник сутринта. Затова се постара да ни заблудиш цели двайсет и седем часа. Въвеждаше ни в играта бавно и неохотно, стъпка по стъпка. Беше великолепна комедия. Е, почти. За да успееш докрай, трябваше да си най-добрият комедиант на света. А както би рекъл старият Коперник, какви са шансовете най-добрият комедиант на света да живее тъкмо тук, в Пейкъс?
Тишина. Чуваше се само потрепването на капки восък, съскането на фенера и дишането на пет човека. Старият климатик не работеше. Нямаше ток.
— Ти си луд — каза Уокър.
— Не, не съм. Ти успя да ме заблудиш, че ужасно съжаляваш за лъжите на Кармен и отчаяно искаш да я спасиш. Беше толкова хитър, че дори измисли цинично обяснение за постъпките си. Каза, че го правиш заради съдийското място, та да не се усъмня в невероятното ти човеколюбив. Страхотна идея, Хак. А през цялото време си разговарял с нея по телефона уж като адвокат, приглушавайки гласа си, за да заблудиш телефонистката. Заплашвал си, че ако проговори пред истински адвокат, Ели ще пострада. Затова тя отказа да разговаря с Алис. После си натракал цял куп фалшиви финансови документи на онзи компютър върху бюрото ти. Всички разпечатки си приличат. После си изработил фалшивото пълномощно. И фалшивите документи от социалните служби. Вероятно знаеш много добре как изглеждат истинските. И щом си чул, че детето е в ръцете на твоите хора, грабваш телефона и принуждаваш Кармен да си признае, като й диктуваш същите лъжи, които сервира на мен. После пращаш заместничката си да ги изслуша.
— Това е безумие.
Ричър сви рамене.
— Хайде да проверим. Да се обадим на ФБР и да попитаме докъде е стигнало издирването на Ели.
— Телефоните не работят — обади се Боби. — Бурята скъса жиците.
Ричър кимна.
— Добре, няма проблеми. — Продължавайки да се цели в гърдите на Уокър, той завъртя глава към Ръсти. — Кажи за какво те разпитваха агентите от ФБР.
Ръсти го изгледа е недоумение.
— Какви агенти?
— Не са ли идвали снощи агенти на ФБР?
Ръсти мълчаливо поклати глава. Ричър кимна.
— Ти разиграваше комедия, Хак. Ти ни каза, че си уведомил ФБР и щатската полиция, че има блокади, хеликоптери и над сто и петдесет преследвачи. Но не си се обаждал на никого. Защото, ако го беше сторил, най-напред щяха да дойдат тук. Щяха да разпитват Ръсти часове наред. Щяха да доведат криминалисти и художници, за да изработят предполагаем портрет. В края на краищата престъплението е станало точно тук. И Ръсти е единствената свидетелка.
— Грешиш, Ричър — каза Уокър.
— Наистина идваха хора от ФБР — обади се Боби. — Видях ги на двора.
Читать дальше