Лий Чайлд - Смъртоносна жега

Ричър поклати глава.

— На шапките им пишеше ФБР. Двама бяха. Но вече не носят шапки.

Уокър мълчеше.

— Голяма грешка, Хак — добави Ричър. — Да извадиш ония глупави значки и да ни пратиш тук. Ти си окръжен прокурор. Знаеше, че Ръсти е изключително важен свидетел. Знаеше също така, че тя няма да ми окаже съдействие. За един прокурор беше просто необяснимо решение. Направо не можех да повярвам. И после разбрах. Искаше да не ти се мотаем в краката. И по всяко време да знаеш къде се намираме. За да пратиш своите хора след нас.

— Какви хора?

— Наемниците, Хак. Онези, с шапките, от ФБР. Хората, които изпрати да убият Ал Юджин. Бяха много добри. Истински професионалисти. Но професионалистите искат да работят и в бъдеще. Ал Юджин не беше проблем. Всеки можеше да го очисти насред пущинака. Но със Слуп работата стана дебела. Току-що си бе дошъл от затвора и нямаше намерение да ходи където и да било. Значи работата трябваше да се свърши тук, а това пораждаше рискове. Затова са те притиснали да ги прикриеш, като натопиш Кармен. После ти си ги притиснал да извършат отвличането, макар че не е в техния стил.

— Това е нелепо — каза Уокър.

— Ти знаеше, че Кармен си е купила пистолет. Сам ми каза, документите минават през теб. И знаеше защо го е купила. Знаеше какво представлява Слуп и какво върши с нея. Знаеше, че спалнята им е камера за мъчения. Е, ако реши да скрие там пистолет, къде ще го сложи? Има три варианта. На горната лавица в гардероба, в нощното шкафче или в чекмеджето си за бельо. Също като всяка друга жена във всяка спалня. Аз го знам, и твоите хора го знаеха. Вероятно са наблюдавали през прозореца, докато тя влезе в банята. После надяват ръкавици, след минута са в стаята, заплашват Слуп със своите пистолети, докато открият оръжието на Кармен, и го застрелват. Трийсет секунди по-късно вече са навън. Бърз спринт до мястото, където са скрили колата, и изчезват. Тази къща е истински лабиринт. Но ти сам знаеш това. Нали си семеен приятел. Уверил си ги, че могат да влязат и да се измъкнат, без някой да забележи. Вероятно дори си им начертал план.

Уокър затвори очи. Мълчеше. Изглеждаше стар и пребледнял на светлината на свещите.

— Но ти допусна грешки, Хак — продължи Ричър. — Хора като теб винаги правят грешки. Финансовите отчети бяха съшити с бели конци. Толкова много пари и почти никакви разходи? Как е възможно? Да не би отгоре на всичко да е била и скъперница? А номерът с куриерската служба окончателно те препъна. Ако наистина бяха пратили документите по куриер, щеше да ги оставиш в пакета, както направи с медицинските отчети. Така биха изглеждали още по-официално.

Уокър предизвикателно отвори очи.

— Медицинските сведения — повтори той. — Ти сам ги видя. Те доказват, че Кармен лъже. Чу какво смята Кауан Блек.

Ричър кимна.

— Беше хитро да ги оставиш в пакета. Изглеждаха като току-що донесени. Само че трябваше да отлепиш етикета. Защото, ако случайно не знаеш, „Федеръл Експрес“ определя таксата според теглото. А аз претеглих пакета с кухненските везни на Алис. Четиристотин и осемдесет грама. Но на етикета пишеше хиляда и двеста грама. Значи е станало едно от двете. Или „Федеръл Експрес“ удря в грамажа клиентите, или ти си изхвърлил шейсет процента от съдържанието направо на боклука. И знаеш ли какво? Твърдо смятам, че си проверил съдържанието, преди да ни пратиш пакета. Отдавна работиш като прокурор, гледал си много дела и знаеш как изглеждат убедителните доказателства. Тъй че всичко, свързано с побоищата, е отишло право в боклука. Оставил си само истинските злополуки. Но не ти е дошло наум за охлузени длани, затова си оставил ключицата. Или пък си решил, че трябва да я оставиш, защото знаеш, че удебелената кост се вижда, и си се боял да не заподозра нещо.

Уокър мълчеше. Фенерът отново изсъска.

— Счупената ръка, челюстта, зъбите — каза Ричър. — Предполагам, че още пет-шест папки лежат в някоя кофа за боклук. Вероятно не зад съда. Нито пък в задния ти двор. Прекалено си хитър. Може би до автогарата. Някъде на оживено обществено място.

Уокър мълчеше. Пламъчетата подскачаха. Ричър се усмихна.

— Но като цяло свърши много добра работа. Когато съобразих, че не е стреляла Кармен, ти завъртя нещата към заговор с нейно участие. Без миг колебание. Дори когато установих връзката с Юджин, ти не излезе от релсите. Беше потресен. Пребледня и се обля в пот. Не заради Ал. А защото го бяха открили толкова скоро. Ти не беше предвидил това. И все пак само след десет секунди успя да скършил обяснението с данъчните. Но знаеш ли какво? Беше толкова зает да размишляваш, че забрави да се боиш. За варианта „двама от трима“. Заплахата изглеждаше съвсем реална. Трябваше да се стреснеш повече. На твое място всеки би се уплашил.