Лий Чайлд - Лош късмет и неприятности

— Това ли намерихте? — попита Диксън.

— Да, в Хайленд Парк. На обща стойност шейсет и пет милиона долара. Нили прибра всичко. Ще трябва да ни ги обърнеш в долари, Карла.

— Ако съм жива. Може да взривят самолета ми, докато се прибирам в Ню Йорк.

Ричър кимна.

— Ако не днес, утре или вдругиден.

— Как да ги намерим? Ако са карали с петдесет мили в час в продължение на осем часа, радиусът вече е четиристотин мили, което е кръг с площ от половин милион квадратни мили, или един милион двеста деветдесет и пет хиляди квадратни километра.

— Петстотин и две хиляди седемстотин и двайсет квадратни мили — поправи я Ричър, без да се замисля. — Ако приемем, че пресмяташ с числото „пи“ само до третия знак след десетичната запетая. Но това беше решението, което взехме. Можехме или да ги спрем, докато този кръг все още е малък, или да спасим вас.

— Благодаря — измърмори О’Донъл.

— Всъщност аз исках да спрем камиона. Нили настоя да ви спасим.

— И как ще го направим?

— Гледали ли сте някой наистина велик бейзболен играч, който иска да хване топката? Той никога не тича след нея. Просто изтичва до мястото, където ще падне топката. Като Мики Мантъл.

— И ти никога не си гледал мач на Мики Мантъл.

— Гледал съм документални филми.

— Съединените американски щати имат близо четири милиона квадратни мили площ.

— Не чак толкова — каза Ричър.

— И накъде ще тичаме?

— Махмуд не е тъп. Даже останах с впечатлението, че е много интелигентен и предпазлив човек. Току-що е похарчил шейсет и пет милиона долара за нещо, което по същество са отделни части. Със сигурност е настоявал в сделката да се включи и човек, който да му покаже как се сглобяват проклетите ракети.

— Кой?

— Какво ни каза приятелката на Нили? Онази политичка Даяна Бонд.

— Каза ни много неща.

— Каза ни, че инженерът на „Нова ера“ проверява качеството на продукцията, защото засега е единственият човек в света, който знае как би трябвало да действа „Малко крило“.

— А Ламейсън го е държал с нещо — допълни Диксън.

— Заплашил е дъщеря му.

— Значи Ламейсън е трябвало да го закара някъде — каза О’Донъл. — Но ти изхвърли Ламейсън от хеликоптера, преди да го попиташ къде.

Ричър поклати глава.

— Ламейсън говореше за цялата история така, сякаш е останала далеч в миналото. Каза, че сделката е приключена. Усещаше се в гласа му. Ламейсън не се канеше да кара никого никъде.

— Тогава кой е?

— Това не е най-важният въпрос — отвърна Ричър. — Най-важният въпрос е „къде“.

— Ако човекът е само един, а Ламейсън не е планирал да го кара никъде, значи трябва да докарат ракетите при него — каза Диксън.

— Абсурд — възрази О’Донъл. — Не можеш да докараш цял камион с ракетни установки в апартамент с градина в центъра на Лос Анджелис.

— Този човек не живее в центъра на Лос Анджелис каза Ричър. — Живее в пустинята. Насред нищото. На края на света. Има ли по-добро място, където да закараш камион с ракети?

— Мобилните телефони работят — подвикна пилотът.

Ричър извади предплатения си телефон, купен от супермаркета. Намери номера на Нили и натисна зеления бутон. Тя вдигна.

— Къщата на Дийн? — попита той.

— Къщата на Дийн — потвърди тя. — Със сигурност. Аз съм на двайсет минути оттам.

В хеликоптера имаше джипиес, но той не показваше карти на екрана. Не приличаше на устройството в колата под наем на О’Донъл. Системата в хеликоптера показваше двойка постоянно променящи се числа в бледозелено — географската дължина и географската ширина. Ричър нареди на пилота да ги закара някъде на юг от Палмдейл и да спре. Пилотът се притесняваше за горивото. Ричър му заповяда да се сниши. Хеликоптерите понякога оцеляваха след спиране на двигателя на височина няколкостотин метра. Но рядко оцеляваха, ако двигателят откаже да работи на хиляда метра.

После Ричър отново се обади на Нили. Беше взела адреса на Дийн от Маргарет Беренсън в хотела й в Пасадина. Но тя също нямаше джипиес. Носеше се в мрака с чифт фарове, боядисани в синьо, от което светлината им отслабваше. А покритието на телефона й постоянно се губеше. Връзката се разпадна на два пъти. Преди да се разпадне за трети път, Ричър й каза да намери къщата на Дийн и да започне да обикаля в стегнати кръгове около нея с включени дълги светлини.

След това Ричър зае мястото на Ламейсън отпред и притисна челото си в прозореца, точно както беше направил той. Диксън и О’Донъл заеха прозорците отзад. Заедно покриваха сто и осемдесет градуса. Може би повече. За по-сигурно Ричър беше наредил на пилота от време на време да прави широки кръгове, ако това, което търсеха, случайно беше някъде далеч зад тях.