Лий Чайлд - Лош късмет и неприятности

— Не ти вярвам.

— Покажи му, Карла — каза Ричър.

Диксън извади портфейла, който беше взела от джоба на Ламейсън. Дийн го взе от ръката й и се обърна към лампата от коридора. Изсипа съдържанието му в ръката си и разгледа документите. Шофьорската книжка на Ламейсън, кредитните му карти, служебна карта със снимка от „Нова ера“, картата за социалната му осигуровка.

— Ламейсън е мъртъв — повтори Ричър.

Дийн прибра нещата в портфейла и го върна на Диксън.

— Взели сте му портфейла — каза той. — Това не доказва, че сте го убили.

— Мога да ти покажа и пилота — предложи Ричър. — Той също е мъртъв.

— Той току-що кацна.

— А аз току-що го убих.

— Ти си луд.

— А ти си свободен.

Дийн не отговори.

— Не бързай — каза му Ричър. — Ще имаш време да свикнеш с тази мисъл. Но трябва да ни кажеш кой идва и кога.

— Никой не идва.

— Трябва да дойде някой.

— Условията не бяха такива.

— Така ли?

— Кажи ми го пак — помоли Дийн. — Ламейсън е мъртъв, така ли?

— Той уби четирима от моите приятели — отвърна Ричър. — Ако не беше мъртъв, със сигурност нямаше да стоя тук и да си губя времето с теб.

Дийн бавно кимна. Започваше да му вярва.

— Само че продължавам да не разбирам за какво говорите — каза той. — Да, подписах фалшифицираните документи, признавам си. Шестстотин и петдесет пъти, което е ужасно наистина, но не съм правил нищо друго. Никога не е ставало дума да сглобявам устройствата или да показвам на някого как се прави.

— Кой друг знае как да го направи?

— Не е трудно. Просто вкарваш и включваш. Елементарна операция. Няма как иначе. Нали ще трябва да се изпълнява от войници. Не че искам да ви обидя. Но ще трябва да се прави на бойното поле, нощем, под стрес.

— Проста е за теб.

— Относително проста е за всекиго.

— Войниците никога не правят нещо, докато не им покажат как.

— Ще има обучение, естествено.

— Кой ще го води?

— Ще направим курс във Форт Ъруин. Предполагам, че аз ще проведа първия инструктаж.

— Ламейсън знаеше ли?

— Това е стандартна практика.

— Значи те е изнудил да проведеш и извънреден инструктаж преди това.

Дийн просто поклати глава.

— Не, не е. Не спомена нищо за извънреден инструктаж. А можеше да го направи. Не бях в позиция да му отказвам каквото и да било.

— Девет часа — обади се Нили.

— Още сто и трийсет хиляди квадратни мили — каза Диксън.

Сто трийсет и три хиляди петстотин трийсет и пет, пресметна автоматично Ричър. Само новата добавена площ беше почти толкова голяма, колкото площта на щата Калифорния, и повече от половината от площта на щата Тексас. Площта на кръг се изчислява, като се умножи числото „пи“ по радиуса на квадрат, и именно моментът с квадрата я увеличаваше толкова бързо.

— Идват насам — каза той. — Няма друг вариант.

Никой не отговори.

Дийн ги пусна да влязат. Къщата му представляваше дълга ниска постройка от бетон и дърво. Бетонът беше оставен с необработена повърхност, която беше пожълтяла. Дървото беше потъмняло. Имаше просторна всекидневна с индиански постелки и износени мебели и камина с пепел от предишната зима. В стаята имаше много книги. Навсякъде бяха разхвърляни дискове. Имаше и стереоуредба с мощни тонколони. Като цяло, къщата изглеждаше точно като мечтата на всеки градски жител, който иска да живее на спокойствие в пустинята.

Дийн отиде в кухнята да направи кафе.

— Девет часа и двайсет и шест минути — напомни Диксън.

Нили и О’Донъл не разбраха точно какво има предвид, но Ричър я разбра. Ако смяташе до третия знак след десетичната запетая на числото „пи“, а скоростта на камиона беше петдесет мили в час, за девет часа и двайсет и шест минути площта на кръга, в който можеше да се намира, беше станала точно 700 000 квадратни мили.

— Махмуд е предпазлив — каза Ричър. — Няма да купи котка в чувал. Или работи със собствени пари и не иска да ги пръска, или са парите на някой друг и не иска да му отрежат главата, защото е объркал нещо. Ще дойде.

— Дийн казва, че няма да дойде.

— Дийн казва, че не са го предупредили. Има разлика.

Дийн се върна, поднесе кафето и в продължение на четвърт час никой не проговори. След това Ричър се обърна към него и попита:

— Сам ли си правил електроинсталацията тук?

— Отчасти — отвърна Дийн.

— Имаш ли пластмасова корда за връзване на кабели?

— Колкото искаш. В работилницата отзад.

— Най-добре да тръгнеш на север — каза му Ричър. — Тръгни към Палмдейл и закуси там.