Лий Чайлд - Лош късмет и неприятности

Не видяха нищо.

Абсолютно нищо, освен безкрайна чернота и отделни точки оранжева светлина. Може би бензиностанции, или миниатюрни паркинги пред минимаркети. Видяха няколко самотни коли по пустите шосета, но нито една от тях не беше хондата сивик на Нили. Бяха с жълти, а не със сини фарове. Ричър отново извади телефона си. Нямаше покритие.

— Горивото е на привършване — обади се пилотът.

— Отляво има магистрала — подвикна Диксън.

Ричър сведе поглед. Не беше кой знае каква магистрала. На нея се виждаха пет коли в продължение на близо една миля — две отиваха на юг, а три на север. Той затвори очи и си спомни картите, които беше разглеждал.

— Не бива да виждаме магистрала, която върви от север на юг — каза той. — Отишли сме твърде далеч на запад.

Хеликоптерът се люшна, направи дълъг бърз завой на изток и отново се изравни.

— Скоро ще трябва да кацна — каза пилотът.

— Ще кацнеш, когато аз ти кажа — отвърна Ричър.

На север от планините въздухът беше по-чист. Имаше прах и мараня, но беше ясно чак до хоризонта. Далеч напред мъждукаше мрежа от светлинки. Палмдейл. Ричър беше чувал, че е хубав град. Град с бъдеще. Град, в който хората искаха да живеят. И следователно — скъп. Значи човек, който търсеше изолирано място и максимална площ за парите си, щеше да стои далеч от него.

— Завий на юг — нареди той. — И набери височина.

— При изкачването се харчи много гориво — каза пилотът.

— Трябва ни по-добра видимост.

Хеликоптерът бавно се издигна на няколкостотин метра. Пилотът наведе носа и направи широк завой, все едно претърсваше хоризонта с въображаем прожектор.

Не видяха нищо.

И телефоните им нямаха покритие.

— Още по-високо — нареди Ричър.

— Не мога — отвърна пилотът. — Виж уредите.

Ричър потърси индикатора за горивото. Стрелката беше в края на циферблата. На теория резервоарите бяха празни. Ричър отново затвори очи и си представи картата. Беренсън беше казала, че Дийн се оплаква от пътуването до работа. За да стигне до Хайленд Парк, имаше само два възможни маршрута. Или по шосе 138 от източната страна на планините Сан Антонио, или по шосе 2 на запад, покрай обсерваторията на Маунт Уилсън. Шосе 2 вероятно беше по-тясно и с повече завои. И стигаше до магистрала 210 в Глендейл. Значи сигурно беше по-неприятно за шофиране от източния маршрут. Нямаше смисъл да кара по него, ако имаше друг избор. А това означаваше, че Дийн тръгва отнякъде на юг от Палмдейл, а не на югоизток. Ричър погледна право пред себе си и изчака, докато далечната мрежа от светлинки се появи отново.

— Сега направи обратен завой — нареди той.

— Нямаме гориво.

— Направи го.

Хеликоптерът се подчини. После наведе нос и продължи в обратната посока.

Откриха Нили шейсет секунди по-късно.

На хиляда и шестстотин метра пред себе си и на сто и двайсет метра под тях видяха конус от синя светлина, който се въртеше и мигаше като светлината на фар. Изглеждаше така, все едно Нили е навъртяла волана максимално в едната посока и описва кръгове с диаметър десет метра, като в движение сменя от къси на дълги светлини. Ефектът беше впечатляващ. Светлината подскачаше, извиваше се, хвърляше танцуващи сенки и осветяваше пространство от няколкостотин метра, на което нямаше никакви препятствия. Беше като фар на скалист морски бряг. По земята имаше ниски падини и възвишения, драматично осветявани от Нили. На север се виждаха ниски сгради. На изток — електропроводи. На запад земята се спускаше към плитко речно русло, широко десетина метра и дълбоко около пет.

— Кацни там — посочи Ричър. — В канавката. Без да спускаш колесника.

— Защо? — попита пилотът.

— Защото аз казвам така.

Пилотът се понесе на запад, снижи се няколкостотин метра и зави, за да се изравни с канавката. След това започна да спуска хеликоптера като асансьор. Включи се сигнал, за да му напомни, че са без колесник. Той не му обърна внимание, а продължи — На пет-шест метра от земята забави скоростта, продължи да се снижава и нежно положи хеликоптера по корем на каменистото дъно на пресъхналата река. Захрущяха камъни, застърга метал и подът на хеликоптера се наклони встрани. Ричър видя фаровете на Нили през прозорците — тя ги доближаваше през пясъчната буря, вдигнати от перките.

Точно тогава горивото свърши.

Двигателите се закашляха, перката се разтърси и замря.

В кабината настъпи тишина.

Ричър първи излезе навън — Проби си път през облаците от топъл прах, изпрати Диксън и О’Донъл да посрещнат Нили и отново се обърна към хеликоптера. Отвори вратата на кабината и се вторачи в пилота. Той все още беше с предпазен колан. Почукваше с нокът по циферблата, който показваше нивото на горивото.