Лий Чайлд - Лош късмет и неприятности

— Добро кацане — каза Ричър. — Ти си добър пилот.

— Благодаря — отвърна човекът.

— Номерът с въртенето, което правеше горе, за да може вратата да стои отворена, беше хитър ход.

— Основни закони на аеродинамиката.

— Но освен това си имал достатъчна възможност да го използваш.

Пилотът не отговори.

— Четири пъти — каза Ричър. — Поне аз знам за толкова.

Пилотът мълчеше.

— Те ми бяха приятели — каза Ричър.

— Ламейсън ми нареди.

— Или какво?

— Или щяха да ме уволнят.

— Само толкова? Позволил си им да хвърлят четирима души от хеликоптера ти, за да си запазиш работата?

— Плащат ми да изпълнявам заповеди.

— Чувал ли си за процеса в Нюрнберг? Това извинение вече не върши работа.

— Знам, че не биваше — каза пилотът.

— Но въпреки това го направи?

— Имах ли друг избор?

— И то не един-единствен — каза Ричър.

После се усмихна. Пилотът малко се успокои. Ричър поклати глава, все едно беше развеселен от цялата история, наведе се и потупа пилота по бузата. Не отмести ръката си, а я задържа отстрани на лицето му, като приятелски жест. Вдигна палец към окото му, притисна слепоочието му с показалец и промуши останалите си три пръста в косата му, зад ухото. След това му счупи врата — с една ръка, с едно-единствено движение. После разтърси главата му напред-назад и настрани, за да бъде сигурен, че е прекъснал изцяло гръбначния му стълб. Не искаше пилотът да се свести и да открие, че е парализиран. Всъщност изобщо не искаше пилотът да се свестява.

Отдалечи се от хеликоптера, като остави пилота вързан за седалката. След петнайсет метра се обърна и огледа сцената. Хеликоптер в канавката, кацнал под странен ъгъл, с вдигнат колесник и празни резервоари. Катастрофа. Пилотът е на борда, със смъртоносна травма от сблъсъка. Нещастен случай. Не беше идеално, но ставаше.

Нили беше паркирала на сто метра от пресъхналата река, на половината разстояние до къщата на Едуард Дийн. Фаровете й продължаваха да светят на дълги. Когато Ричър стигна до колата й, се обърна и отново огледа сцената. Хеликоптерът беше скрит доста надеждно. Виждаше се върхът на перката, но едва-едва. Беше се отпуснала под собствената си тежест и не се виждаше над брега. Прашните облаци се спускаха към земята. Нили, Диксън и О’Донъл стояха заедно, в плътна групичка.

— Добре ли сме? — попита Ричър.

Диксън и О’Донъл кимнаха. Нили — не.

— Сърдиш ли ми се? — попита я Ричър.

— Не чак толкова — отвърна тя. — Щях да ти се сърдя повече, ако се беше издънил.

— Трябваше да разбереш къде отиват ракетите.

— Ти вече си знаел.

— Трябваше ми независимо мнение по въпроса. И точен адрес.

— Ето, пристигнахме. Но няма ракети.

— Все още са на път.

— Да се надяваме.

— Да отидем да се запознаем с мистър Дийн — предложи Ричър.

Всички се покатериха в малката хонда сивик и Нили ги закара на трийсет метра от вратата на Дийн. Той отвори на първото почукване. Очевидно хеликоптерът и фаровете го бяха събудили. Не приличаше на ракетен инженер, а на треньор на училищен отбор в треторазредна гимназия.

Беше висок, с дълги ръце и разрошена пясъчноруса коса. Изглеждаше на около четирийсет. Беше бос, в облекло за сън — долнище на анцуг и тениска. Наближаваше полунощ.

— Кои сте вие бе, хора? — попита той.

Ричър му обясни кои са и защо са дошли. Дийн нямаше абсолютно никаква представа за какво му говорят.

Ричър очакваше Дийн да отрича. Ламейсън беше наредил на Беренсън да си мълчи и очевидно беше направил същото и с него. Но отрицанието на Дийн изглеждаше искрено. Човекът изглеждаше объркан, а не потаен.

— Да започнем отначало — каза Ричър. — Знаем точно какво си направил с електрониката и защо си бил принуден да го направиш.

На лицето на Дийн изведнъж се изписа нещо. Точно както на лицето на Маргарет Беренсън.

— Знаем за заплахата срещу дъщеря ти — продължи Ричър.

— Каква заплаха?

— Къде е тя?

— Замина. С майка си.

— Не трябва ли да ходи на училище?

— Семеен проблем.

— Отпратил си ги — кимна Ричър. — Умен ход.

— Не знам за какво говорите.

— Ламейсън е мъртъв — каза му Ричър.

В очите на Дийн за миг проблесна надежда — за част от секундата, почти незабележима в мрака.

— Хвърлих го от хеликоптера — обясни Ричър.

Дийн не каза нищо.

— Обичаш ли птиците? Изчакай един ден, иди с колата на миля-две южно оттук и се качи на покрива, за да огледаш. Ако видиш два лешояда, сигурно долу има някой умрял койот. Но ако са повече от два, долу е Ламейсън. Или Паркър, или Ленъкс. Всичките са някъде там.