Лий Чайлд - Лош късмет и неприятности

Тогава Ричър се изправи.

Спусна втората седалка и се покатери през нея като чудовище от кошмар, като гигантски силует, изникнал тихомълком от нищото в шумния оранжев полумрак. После той застана неподвижно, изправен почти в цял ръст, притиснал глава в тавана на хеликоптера, с крака на метър един от друг в съвършен триъгълник, за да запази максимално равновесие. В лявата си ръка държеше зигзауер, насочен право в лицето на Паркър. В дясната държеше своя глок, насочен право в лицето на Ламейсън. И двата пистолета бяха неподвижни. Лицето му беше безизразно. Перката продължаваше да се върти. Хеликоптерът продължаваше да се движи бавно по часовниковата стрелка. Вратата стоеше все така широко отворена, като платно на кораб. В кабината нахлуваха вихри, носещи шумове и воня на керосин.

О’Донъл изви гръб и вдигна главата си достатъчно високо, за да види какво става. Очите му попаднаха върху обувките на Ричър и се затвориха за миг. Диксън се претърколи по гръб, през вързаните си ръце, и легна на другото си рамо, обърната назад.

Пилотът го гледаше втренчено. Паркър го гледаше втренчено. Ламейсън го гледаше втренчено.

Беше най-рискованият момент.

Ричър не можеше да си позволи да стреля напред. Вероятността да улучи някой жизненоважен уред в кабината беше прекалено голяма. Не можеше да си позволи и да остави някой от пистолетите и да се опита да освободи О’Донъл или Диксън, защото Паркър имаше свобода на действие — на по-малко от метър и половина разстояние от него. Не можеше и да елиминира Паркър с голи ръце, защото нямаше как да се придвижи напред. Нямаше къде да стъпи. О’Донъл и Диксън заемаха целия под.

Колкото до Ламейсън, той все още беше хванат от предпазния колан на седалката си. Пилотът също. Той трябваше само да започне да мята хеликоптера насам-натам в небето, докато всички отзад не паднат навън. Така щяха да жертват Паркър, но Ричър не вярваше, че това щеше да попречи на Ламейсън да спи спокойно.

Патова ситуация, ако разбираха какво става.

Победа, ако се възползваха от момента.

Не разбраха какво става и не се възползваха от момента.

Вместо това О’Донъл успя да надигне главата и краката си от пода и с мъка пропълзя на петнайсет сантиметра по-близо до Ричър, а Диксън се претърколи в другата посока, така че между тях се отвори безценно свободно пространство с ширина около трийсет сантиметра. Ричър с благодарност пристъпи в него и удари Паркър в стомаха с дулото на зигзауера, прогонвайки въздуха от дробовете му. Паркър се преви и инстинктивно отстъпи крачка назад, право в коридора, който бяха освободили О’Донъл и Диксън. Ричър се промуши край него като матадор, опря пета в задника му и го блъсна с всичка сила; Паркър се заклати на схванатите си крака, прекоси кабината и изпадна навън в нощта. Още преди писъкът му да утихне, Ричър вече беше сграбчил Ламейсън за гърлото в свивката на левия си лакът, зигзауерът сочеше право към пилота, а глокът беше притиснат в тила на Ламейсън.

После всичко стана по-лесно.

Пилотът бе застинал пред уредите. Хеликоптерът висеше на шумната си стационарна позиция. Перката ревеше над главите им, а цялата машина бавно се въртеше. Вратата остана широко отворена и приканваща. Ричър стегна лявата си ръка и издърпа Ламейсън нагоре на седалката, докато презрамките на предпазния му колан не се изпънаха. След това остави глока на пода и потърси бокса на О’Донъл в джоба си. Хвана го с пръсти като някакъв инструмент и хвърли поглед зад себе си. Протегна ръка, избута Диксън по очи и използва острите ръбове на бокса, за да разреже въжетата на китките й. Тя напрегна ръцете си и сизаловите нишки бавно се разкъсаха една по една. Ричър ясно усещаше всяка успешно срязана нишка. Ламейсън започна да се съпротивлява и Ричър стегна хватката си, с което успя да го задуши, но измести дулото на пистолета по-скоро зад пилота, отколкото в него. Но пилотът не се опита да се възползва. Всъщност изобщо не реагира. Продължаваше да седи с ръце на лоста за управление и крака на педалите, докато хеликоптерът бавно се въртеше на място.

Ричър продължи да реже въжетата като с трион, без да гледа. Мина една минута. Две минути. Диксън продължаваше да върти ръцете си, за да подлага нови и нови нишки под острите ръбове, и постоянно проверяваше докъде са стигнали. Ламейсън започна да се бори по-силно. Беше едър силен мъж с дебел врат и широки рамене. И беше изплашен. Но Ричър беше по-едър и по-силен от него, а освен това беше ядосан. Повече, отколкото Ламейсън беше изплашен. Ричър затегна хватката си. Ламейсън се бореше да се отскубне. Ричър обмисли дали да не направи пауза, за да го удари, но искаше да го остави в съзнание, за по-късно. Затова просто продължи да реже нишките, докато изведнъж скъса цял сноп наведнъж, ръцете на Диксън се освободиха и тя се изправи до седнало положение. Ричър й подаде бокса и глока си и премести зигзауера от лявата в дясната си ръка.