Алекс Болдин - Три мекици със захар

Тръгнахме към дома, весело бъбрейки на всякакви теми. Моментът беше май доста подходящ за гости. Майка ми отработваше втора смяна, а бащата бе някъде в командировка, която никой не знаеше кога ще свърши. Влязохме. Настаних гостенката удобно във фотьойла и пуснах новата си самоделна стереоуредба. Засвири едно страхотно диско, не зная как да се изразя. Записите бяха минали през трета ръка и по неведоми пътища бяха стигнали до мен. Музиката наистина бе много актуална. Най-голямата дискотека в града въртеше от седмица тези най-нови парчета. Малко хора бяха ги слушали. Финес! Мацето примря! Като добър домакин припнах до кухнята за да приготвя някакви сандвичи за хапване. Децибелите бяха яки. Тъкмо както ехтяха в „Буркана“, споменатата вече модна дискотека. Леле-е-е! Разтупка ми се сърцето! Кеф!

Влизам в хола, а мацето не седи на канапето а леко и тънко танцува някъде между бюрото и аудиоуредбата. Тутакси се включих в акцията. Показах и моя стил на игра. Както повечето знаят, при диското има толкова стилове на игра колкото са звездите по небето. Всеки си изработва своя, при тренировките на дансинга.

Играя си значи аз унесен, та чак до момента когато започна страхотния хит на Бони Ем, „Реките на Вавилон“. В този момент не издържах, пресегнах се с оная ми ти дълга ръка и гепих мацето през кръста. Сандвичите безславно изстиваха на салонната масичка. Ние си правехме играта леко, бавно, потънали в прекрасния музикален водопад. Не беше трудно да сменя касетката с подходящите за случая балади на Назарет.

По нататък вече май трудно започнах да бистря нещата. Съзнанието в такива моменти изключва и отдава предимство на емоциите. Емоциите! Какво ли не правят тези емоции! В случая направиха логичния ход, сиреч отведоха ни до леглото. Целунах мацето а то замря. Е, няма връщане назад.

Търкаляхме се полуголи на това не съвсем меко и удобно легло, омаяни от баладите.

Галех, целувах, пак галех и пак целувах. И така до безкрай. Музиката се лееше нежно. Прокаралата ми брада вече бе солидно протрила бузите на девойчето. Не можех повече да издържам. Потърсих бедрата му. Нежният таз се виеше под мен неудържимо. Напрегнах тяло в един решителен миг. Момичето изхлипа под мен и ме прегърна силно. Тогава се разля оная омайваща топлина която всеки мъж изпитва в подобен миг. Енергичните сластни движения не можеха да спрат по никакъв начин. Какво става бе пич! Май за първи път една жена те запалва по такъв начин.

Някъде на външната врата започна да се чука. Затаихме се в очакване. Чукането продължи по настоятелно и премина в силно хлопане. Бащата май се връщаше от командировка…

Чукането продължи още по-настоятелно. Стреснах се. Беше дошъл моят ред на опашката за закуски. Продавачката видяла замечтаната ми физиономия бе решила да ме върне на земята и настоятелно чукаше с металните щипци по ламаринения тезгях.

— Какво ще обичате господине? — Запита тя усмихната.

— Три мекици със захар! По-препържени и с повече захар, нали разбирате?

— Го-о-отово! Заповядайте!

— Мерси! — отвърнах замаян, все още под впечатлението на спомена.

Мекиците наистина бяха чудесни. Горещи, с много захар. Захапах едната и по брадата ми потече тънка струйка мазнина.

Погледнах разсеяно, за последно старата сграда и тръгнах към площада. Зад него по последни стечения на обстоятелствата се намираше фирмата в която работех понастоящем.

Слънцето напичаше нежно асфалта и топеше прясно навалялия през нощта сняг. Животът продължаваше.

© 2004 Алекс Болдин

Източник: [[http://bgstories.athost.net|Авторът]]

Разпространява се при условията на лиценза [[http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/|„Криейтив Комънс — Признание — Некомерсиално — Без производни“ версия 2.5]] (CC-BY-NC-ND version 2.5)

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2928]

Последна редакция: 2007-06-05 22:09:17