Алекс Болдин - Извънредно произшествие

— Пеци, бе! Иде Никулден, бе човеко!

— Е-е-е, та какво?

— Ами рибата, бе!?

— Да-а-а рибата…

— Какви рибари сме ако не идем да хванем жива риба!

— Прав си, Ванчо! Ти ме знаеш, заплатата я бавят, жената без работа, щерките все искат десетолевки наедно… Хей го Стария пазар! Двама мездренци са виснали там и продават толстолоб по два лева парчето и шаран по пет. Къде ще ги намериш тия народни цени, ама и пари откъде ще намериш? Трябва да продам прясната ракия дето я вадих преди месец за да купя, ама не ми се продава. Нали ти дадох едно шише от нея, какво ще кажеш? Опита ли я?

— Опитах я! Малко нагарча!

— Ракия без пари и ще и намираш кусур…

— Я дай да идем за риба на язовира. Гледай го какво е временце хубаво. Все ще хванем нещо. Това лято един образ уцели щука, друг сом, трети бял амур. Пуснали са хайвер от всякакъв чешит риба.

— Бах маааму! Бял амур! Ама това е риба-бижу, бе ортак!

— Днес е петък. Утре е събота — пети. Таман за шести ще я разкостваме на масата…

— Разбрахме се!

Дъждът беше спрял. Влажна мъгла се стелеше от Балкана. Въртеше се на кълба и проникваше навсякъде. Двамата приятели, нарамили раници и рибарски такъми прескачаха влажните коловози на изток от жп гара. Коловозите бяха много, цяла редица, мокри с кафяво-черни релси. В един залинял треволяк, досами последния коловоз нещо изскимтя. Те се огледаха и спряха.

— Виж ги, бе! Виж ги! Какви са сладички. На по месец са. И кучката я няма. Кой знае къде маха с уши. Пет парчета и все различни! Виж онова с белите лапки и беличкото на опашката. Красиво е, нали? Ако не беше моята къдрокоса Лиза нямаше да се колебая и да го грабна.

— Ти си прав, Ванчо. Жената не обича кучета ама сега му е късмета. Тук ще умрат от глад, а на мен ми трябва за лозе точно такова — порода „улична превъзходна“. Не яде по много, кара на хляб и огризки и така ти се радва като те види, че ще ти се стопи сърцето. Я дай да си го грабна, ама… Вероятно има много бълхи. Нямаш ли някакъв полиетиленов плик за да го сложа в него?

— За тебе — винаги! Ето вземи!

— Маму ма, маму ма, ела ма, ела ма… Какво се разтрепера, ма. Я да те видя! Момченце си, таман! Няма да ми правиш проблеми, нали…

— Защо не го сложиш в раницата? Ще те опикае.

— Та да опикае раницата ли? Така си му е добре. Ще го пуснем край язовира да се поразходи и натича. Ако клъвне нещо дребно ще му го хвърля за да видим дали ще стане рибар от него… Само че…

— Какво „че“?

— Как ще го кръстим?

— Джони разбира се! Сега сме в Европейския съюз и всичко трябва да е на английски, даже имената на кучетата.

— Джони! Хей Джонко, сладурче започва новия ти живот приятел, разбра ли? Той е разбрал ама и майка му е разбрала. Олекнало и е на циците от един гладник.

— Хей го язовира, къде ще се гарираме?

— Ами откъм лозята. Там са ловили белия амур.

— Ти да не мислиш, че амура ни чака нас двамата. Сигурно вече се е заровил в тинята, та и опашката не му се вижда. Поне се вдигна мъглата, ама слънце май няма да огрее. Мрачно е.

— Това е добро вирче. Давай да слизаме. Носиш ли си столчето?

— Как иначе! Няма да сядам на мократа земя я!…

— Аз съм приготвил стръв още от снощи. Имаше малко дроб за Лиза, та нарязах едно парченце. Вземи опитай. Амура кълве на мърша, пък и сома! Не дай боже да клъвне сом! Имало го е и него.

— За сом ще трябва да пуснеш бърза телеграма… Тихо сега, тихо. Амура се плаши от шум и човешки разговор.

— Мигар ти разбира български?

— Шшшшт!

— …

— Абе, Пеци!

— Шшшшт!

— Наа… мен… ми… кълве бе ортак…

— Да бе! Тегли, бе! Теглииии!

— …

— О-о-оп! О-о-оп!… Те ти го! Голямо е… Ох, на баткото… Ох! Дай кепчето! Ето, ето, ето… шляп, шляп, шляп… Го-олямо е!

— Да голямо е, ама… Ама не е бял амур! Таранка е, голиат! Абе аз казвах ли ти, че тук е едрата риба! Има повече от кило! Ха честито!

— Мерси! Да ти се връща! Джонко! Джонкооо… ела го помириши, бе помияр! Ха така! Те това е риба, бе пич! Само че ти е голяма за ядене. Ще ти хванем по-дребно.

— Те му по-дребното! Царица! Пълно е с подобен боклук тук. Красиви са като риби но не стават за нищо. Хвърли му я! Ама не така де. Плаши го рипането и. Удари я с ножа по главата, а после я порни по средата и му я хвърли. Да потече кръвта…

— Яде бе ортак! Яде! Тоя трябва да е гладувал като куче. Я виж само как сладко яде!

— Ще стане рибар, личи си! Остави псето ами си гледай въдицата… Пююю, ортак! Удави се плувката, бе! Дърпай!