Аркадий Стругацки: Извънредно произшествие

Полетът приближаваше към своя край. След по-малко от едно денонощие планетолетът щеше да кацне на Луната, на ракетодрума при кратера Ломоносов, после седмица карантина и отново на Земята, половин година отпуск, половин година синьо море, шумящи борове, зелени ливади, облени със слънце.

Виктор Борисович се обърна на другата страна и сладко се прозина. Изведнъж край ухото му забръмча земна пчела. Той изхърка и окончателно се събуди. В каютата беше тъмно. Щурманът млясна с уста и замря. Някъде много наблизо бръмчеше земна пчела.

— Не може да бъде — високо и уверено каза той.

Надигна се от леглото и запали лампата. Пчелата замлъкна. Виктор Борисович се огледа и съзря на чаршафа черно петно. Това не беше пчела. Това беше муха. Тя беше съвсем черна, с черни разперени крила. Щурманът старателно се прицели, протегна ръка и я улови.

— Муха в планетолета! — каза той и погледна юмрука си с изумление. — Трябва да я покажа на Тумер.

С една ръка навлече панталоните си, изскочи в коридора и тръгна към командната кабина. В юмрука му мухата бръмчеше, движеше се и го гъделичкаше.

На телевизорния екран в командната кабина се поклащаха леко два тесни сърпа — светлосивият по-голям, белият по-малък — Земята и Луната.

— Здравей, Тум — каза Виктор Борисович.

Тумер кимна с глава и го погледна с хлътнали очи.

— Я познай какво има тук — щурманът внимателно разтърси юмрука си.

— Цепелин — отговори Тумер.

— Не, не е цепелин, а муха. Муха, стара кукумявко!

Тумер скучно промърмори.

— Феритната „памет“ работи лошо.

— Аз ще те сменя — каза Виктор Борисович. — Ама ти разбираш ли, тя ме събуди. Бръмчи също като земна пчела на поляна.

— Мен тя не би могла да събуди — каза през зъби Тумер.

В командната кабина на планетолета влезе капитанът Константин Ефремович Станкевич и след него бордовият инженер Лидин.

— Аз ви казах: не спи — Лидин побутна с пръст щурмана.

— С него се е случило нещо — заядливо каза Тумер. — Погледнете му физиономията.

Виктор Борисович тържествено съобщи:

— Хванах муха!

— Хайде де! — удиви се Лидин.

— Аз отивам да спя, Константин Ефремович.

Тумер се обърна към щурмана.

— Виктор, поемай дежурството.

— Я ми я покажи — настоя Лидин. Той имаше такъв вид, като че ли никога в живота си не бе виждал мухи.

Щурманът поразтвори юмрука си и внимателно пъхна там двата пръста на лявата си ръка.

— Откъде се е взела на кораба муха? — попита капитанът.

— Не зная — отговори Виктор Борисович. Той разглеждаше мухата, държейки я с два пръста за краката. — Тя бръмчи също като земна пчела.

— Внимателно, Витя — задъхано каза Лидин, — ще й счупиш крака.

— Но все пак, откъде се е взела на кораба муха? — попита капитанът. — Това между впрочем е по вашата част, Виктор Борисович.

Щурманът изпълняваше задълженията на санитарен техник.

— Да, именно — каза Тумер. — Развъди в кораба мухи, и феритната „памет“ работи отвратително. Приемай дежурството, чуваш ли?

— Чувам — каза щурманът. — Остават ми още десет минути. Трябва да я покажа на Малишев. Той също отдавна не е виждал мухи.

Виктор Борисович тръгна към изхода, държейки пред себе си мухата като чиния със супа.

— Мухоловец — презрително каза Тумер.

Капитанът се засмя. Вратата се отвори и в командната кабина се втурна Малишев. Щурманът отскочи настрана.

— Внимателно — сърдито каза той

Малишев се извини. Той беше разчорлен и смутен.

— Работата е там, че… — започна той и спря щом зърна мухата в пръстите на щурмана.

— Може ли? — попита той, като протегна ръка.

— Муха — гордо съобщи щурманът.

— Но тя има осем крака — бавно каза Малишев. — Това не е муха.

— А какво е? — малко раздразнено запита Виктор Борисович.

— Чуйте — каза Малишев. — Какви средства против насекоми имате? Освен това нужен ми е и микроскоп.

— Но какво има? — попита щурманът.

Капитанът се намръщи и се приближи. Лидин също се приближи.

— Трябва ми микроскоп — повтори Малишев — Да отидем в моята каюта. Ще ви покажа нещо.

В коридора Лидин изведнъж завика: „Муха!“ На стената под самия таван пълзеше муха. Тя беше черна, с черни разперени крила.

В каютата на биолога Малишев имаше още три. Едната беше кацнала на възглавницата, две пълзяха по стените на големия стъклен балон със синия охлюв от Титан.

Капитанът стоеше неподвижно и следеше с очи мухите. Лицето му ставаше все по-тъмночервено.