Аркадий Стругацки - Извънредно произшествие

В командната кабина влязоха четирима с блестящи силикетови костюми и сребристи шлемове.

— Защо сте отворили вратата, Виктор Борисович?

— Вратата? — щурманът погледна към вратата. — Аз не съм я отварял.

— Вратата беше отворена — съобщи капитанът.

Смътната догадка отново се мерна в главата на Виктор Борисович.

— Щурманът не е в течение на нещата — каза капитанът. — Другарю Малишев, повторете вашите изводи.

Малишев се покашля.

— С една дума, съставът им е странен — кислород, азот и много малко количество калций, водород и въглерод. Аз стигам до извода, че това не е белтъчен живот. И тогава, първо, опасността от инфекция е съмнителна; второ — това е откритие от висока класа. Не ми е ясно с какво се хранят. Съвсем не ми е ясен и механизмът на тяхното размножаване. Мисля, че има основание…

— Аз все пак не разбирам — прекъсна го Тумер. — Убивах ги, мачках ги с краката, но покажете ми поне една мъртва муха.

— Не търси — каза щурманът. — Даже не се опитвай.

— Че защо пък?

Виктор Борисович видя, че вратата отново се беше леко открехнала.

— После ще ви разкажа — той отиде до вратата, затвори я и се върна при масата.

Капитанът чукна леко с ръка по масата.

— Слушайте ме — каза той. — Решил съм да очистим кораба от мухите.

— По какъв начин. — запита Малишев.

— Ще облечем космическите скафандри, ще увеличим налягането в кораба, можем да използуваме запасите от течен водород, и ще отворим люковете. Ще пуснем в кораба безвъздушното пространство. Вакуума и абсолютната нула и потокът от сгъстения въздух ще изхвърли тази гадост.

— Това е идея — Лидин се закиска. — Мухичките ще поизмръзнат.

— Да вървим за вакуум-скафандрите — каза капитанът.

Стените на командната кабина бяха съвсем почернели. От тавана висяха траурни ленти. Подът се беше покрил със суха шаваща каша. Здрачът се сгъстяваше. По осветителните тръбички бяха полепнали купчини мухи.

— Чуйте — каза Виктор Борисович — знаете ли защо се отваряше вратата?

— Каква врата, щурман? — нетърпеливо попита капитанът.

— Ето тази, към коридора. А сега вече не се отваря.

— Е?

— Ето каква е работата — бързо заговори Виктор Борисович. — Вратата се отваря отвън. Нали? В коридора пада налягането, така ли е? Излишъкът от налягане в командната кабина избутва вратата. Всичко е много просто. А сега няма излишък от налягане.

— Нищо не разбирам — каза капитанът.

— Мухите. — каза щурманът. — Мухите поглъщат въздуха. Ето как нарастват. Те поглъщат въздуха, кислорода и азота.

Биологът издаде неясно възклицание, а капитанът се извърна към приборите на циркулациоината система. Няколко минути той внимателно се вглеждаше в приборите, яростно отпъждайки мухите. Всички мълчаха. Накрая капитанът се изправи.

— Приборите показват — бавно започна той — че за последните два часа на кораба е изразходван около сто килограма течен кислород.

— Великолепно — промълви Малишев.

— Ама че животинки! — каза Лидин.

— Ако се разсъждава логично — забеляза биологът — атмосферата от водород трябва да бъде за тях смъртоносна.

— Това опростява работата — каза капитанът. — Лидин, помогнете на другаря Малишев да облече скафандъра. Тумер, изключете циркулационната система. Щурман, подгответе кораба за обработване с вакуум и свръх ниски температури. За готовността ми доложете след десет минути.

Виктор Борисович се отправи към изхода, като размишляваше какво би станало, ако само няколко мухи попаднат на Земята. Земята не можеш да я обработиш с вакуум и свръхниски температури.

Всички навлякоха вакуум-скафандрите направо върху защитните костюми. Отново минаха през дългия тунел с черни стени, притъмнял, неузнаваем. Стените бавно се поклащаха, като че ли дишаха. Пристигнаха в командната кабина. Тук също всичко беше неузнаваемо, мрачно. Виктор Борисович се наведе към манометъра. Налягането в кораба беше спаднало на 30 милиметра, а едва преди няколко секунди Тумер изключи циркулационната система. Мухите поглъщаха въздуха и се размножаваха с чудовищна бързина.

Капитанът отвори крана за водорода. Стрелката на манометъра се спря, след това бавно запълзя в обратна посока. Атмосфера… една и половина… две…

— Има ли някой в скафандъра си или в защитния костюм мухи? — запита капитанът.

— Засега не — каза Лидин.

Пет атмосфери. Черната каша по стените бавно се завъртя. Шест атмосфери.

— Внимание! — извика капитанът.