Марин Ботунски - Ранни дългове ((книга първа))

„Ботев е не само предтеча на нашето време, а и наш съвременник“ пише в есето си Пламен Валериев Петров от Враца.

Младите търсят себе си в този объркан днешен ден, търсят истината за бъдещето — своето и на България. И в това търсене голямата им упора са творчеството, живота и саможертвата на Христо Ботев.

И се питат младите: достойни ли сме като граждани и достойни ли са стъпките ни по майката земя?

Ето извадка из есето на Деница Видолова от Габрово:

„Той, влагащият емоционалност във всичко, силно обичащ и мразещ, винаги на границата между разума и безразсъдството.

Ние — винаги обмислящите всичко, планиращи всеки ход…

Той — дързък, магнетичен, особен, уникален…

Ние — еднообразни, егоисти, затворени в себе си, вечно търсещи изгода…, борещи се за нашия собствен Олимп, игнорирайки другите и постоянно пречейки им…

Ботев — стремящ се към «бъдеще светло». Отрекъл българското «преминало» и настояще и определил за единствено българско притежание бъдещето. Бъдеще, в което народът ще е самостоятелен и независим, самоспасил се, със запазена нравственост и с понятията си за чест, със свой собствен живот, особен характер, собствена физиономия.

А ние бягаме в чужди земи. Ставаме «роби» на други — работим за тях, позволяваме да станем подвластни на тяхното духовно и културно влияние, да забравим от къде сме, кои сме. Да станем нови и други, чужди на България“.

И все пак терзанията и лутанията са катарзисен процес, в който талантът се стреми да потърси младостта на родината „такава“, че да заживее в земята на Ботев „с високо вдигнати глави — че тук той е пролял кръвта си, че за нас се е жертвал и на нас е завещал идеите и стремежите си.“ „Ако трябва да разкажа легенда — пише Елена Христова от Полски Тръмбеш, — ще разкажа живота на Ботев“

„Аз живея в земята на Ботев! Казвам го с обич и радост!… Аз живея в земята на Ботев, а той живее в душата ми“ — това са думи на осмокласничката Мариела Арнушева от Вълчедръм.

„Нашата земя — едно голямо цвете, обърнало глава към слънцето“ — с тези думи завършва есето на Десислава Парашкевова от Варна. Допълва я Елена: „Наричали са я вълшебница, заплела слънцето и земята в шевиците на носиите…“ Деница от Разград: „Ти ще идваш в сънищата ми, ще си на една крачка… Ще виждам една чета, която върви в бойна колона през твоята история и разгаря огъня на безмерната ми гордост и достойнство. Баладични ветрове ще държат буден нейния пряпорец от зелена свила, на която сияят две думи заветни: «Свобода или смърт».“ И деветокласничката Силвия Рашкова: „В шепата си стискам частица от родната земя: топла и черна пръст, в която пулсира силата и величието на несломимия дух на Ботев. Тръгвам си, стискайки в шепа моята България. Пръст от пръстта на Ботев, кръв от кръвта на народа“.

Участниците в Националния конкурс „Живеем в земята на Ботев“ заслужават благодарност за урока по родолюбие, който ни изнасят всяка година пред 2 юни.

Ако не беше объркана държавата ни, ако имахме финансовата възможност да поканим участниците в конкурса 2004 година, в залата щяха да светят очите на 236 млади ботевци.

Ако имахме. Но нямахме… Затова спечелилата първа награда за поезия Антония Маркова от Силистра пише:

Земята плаче, камъкът ражда сълза, а най-вярната българска дружина, младостта, се кълне в любов пред Родината „отнесена от бурни ветрове“.

Николина Георгиева Нейкова от Кърджали изповядва в стихотворението „България“:

А петнадесетгодишната Гергана Тотева от Стара Загора:

Чувството за мярка ме кара да спра тук, но обичта и отговорността пред младите талантливи деца на България ми разпорежда да продължа. И не с наградените, техните творби ще бъдат отпечатани — във вестниците, в литературно-художествения алманах „Околчица“, ще продължа с малки късчета от творбите на ненаградените. Неподредени. Тайно се надявам да се разбере как младите оценяват днешния ден, с каква искреност и любов говорят за Отечеството. Но е добре е да се чуе още как копнежът се изправя срещу болката, вярата срещу покрусата, откровеността срещу цинизма, съзидателността срещу безделието, дългът към България срещу безродството.