Харуки Мураками
1Q84
Книга първа
Този свят е като цирк,
изпълнен е с илюзии.
Но се превръща в истински,
щом вярваш в мене ти.
Из „Най-обикновена хартиена луна“ (It’s Only a Paper Moon) на Е. Й. Харбърг и Харолд Алън
Първа глава
(Аомаме): Не се подлъгвайте по външните признаци
Радиото в таксито беше настроено на УКВ станция с класическа музика. Надали точно „Симфониетата“ на Яначек 1 1 Леош Яначек (1854–1928) — чешки композитор, най-известен с оркестровата си пиеса „Симфониета“, както и със своите опери. — Б.пр.
е идеалната музика за слушане в попаднало в задръстване такси. Така както застаналият на носа на лодката си печен рибар разчита зловещото сливане на две течения, и таксиджията — мъж на средна възраст — май също не обръщаше внимание на предаването, а стиснал здраво устни, гледаше право напред в проточилата се по естакадата безкрайна върволица коли. Аомаме се намести на широката задна седалка, притвори очи и се заслуша в музиката.
Колцина са способни да разпознаят Яначековата „Симфониета“ от първите й няколко такта? Отговорът вероятно е някъде между „много малко“ и „почти никой“. Неизвестно защо, Аомаме бе сред малцината, които могат.
Яначек създал малката симфония през 1926 г. Първоначално творбата била замислена като фанфарно въведение към гимнастически фестивал. Аомаме се помъчи да си представи какво е било в Чехословакия през 1926 г.: Първата световна война е свършила, страната се е освободила от дълголетното управление на Хабсбургите. Народът отбелязва настъпилата в Централна Европа мирна пауза с пиене на пилзенско пиво по кафенетата и производството на превъзходно леко стрелково оръжие. Две години по-рано неизвестният никому Франц Кафка е приключил земния си път. Малко по-късно изневиделица ще се появи Хитлер и за по-малко от миг ще погълне тази красива малка страна, но по онова време още никой не знае какви трудности предстоят. Това е може би най-важното твърдение в историята на историята: „По онова време още никой не знае какво предстои“. Заслушана в музиката на Яначек, Аомаме си представяше волните ветрове по равнините на Бохемия и разсъждаваше върху превратностите на историята.
През 1926 г. умира и японският император Йошихито и от Тайшо епохата се преименува на Шова 2 2 Taisho jidai , букв. „период на справедливост“ (1912–1926); Showa jidai , букв. „период на просветения мир/хармония“, обхваща управлението на родения през 1901 г. император Хирохито (1926–1989). — Б.пр.
. И за Япония това е началото на една ужасна, тъмна епоха. Кратката интерлюдия от модернизъм и демокрация свършва и отстъпва място на фашизма.
Аомаме обожаваше историята не по-малко, отколкото обожаваше спорта. Рядко отваряше романи, но историческо четиво можеше да я държи в своя плен по цели часове. Най-много харесваше в историята това, че всички факти бяха обвързани с конкретни дати и места. Не й беше никак трудно да помни разните дати в историята. Не че си поставяше за цел да ги наизусти; но схванеше ли веднъж връзката на дадено събитие с времето, през което се е случило, както и с предхождащите и последвалите го събития, датата изплуваше автоматично в паметта й. Както в прогимназията, така и в гимназията винаги бе изкарвала отлични оценки на изпитите по история. И много се учудваше, когато чуеше някой да казва, че не му се удава да помни разните дати. Как може нещо толкова просто да затрудни някого?
Аомаме беше истинското й име. Дядо й по бащина линия бе от някакво планинско градче или селце в префектура 3 3 Административно-териториална единица със свой собствен губернатор и еднокамарен парламент. — Б.пр.
Фукушима, където живеели неколцина със същото име, а то се изписваше с йероглифите, които означаваха и „зелен грах“, и се произнасяше със същите четири срички „А-о-ма-ме“. Никога не бе стъпвала там. Когато се родила, баща й бил вече скъсал връзките си със семейството, майка й — с нейното, така че никога не бе виждала своите баби и дядовци. Не пътуваше често, но в редките случаи, когато отсядаше в непознат голям или малък град, задължително отваряше телефонния указател в хотела да види колко души с името Аомаме живеят в района. До този момент не бе открила нито един и след всеки неуспешен опит се чувстваше като самотен корабокрушенец насред океана.
Винаги се притесняваше, когато трябваше да си казва името. Понеже в мига, в който то се отронеше от устните й, другият й хвърляше недоумяващ или объркан поглед:
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу