И под купола мамещ на пролетен свод
с изгрев чист на небето ни синьо,
само тебе да имаме, ни стига, живот!
Само теб, Ботев, и нашта Родина!
В стихотворението „Контрасти“ тя е още по-поетична:
И когато нощем звездни свили
спуснат бели ласкави фенери,
в песента на бели самодиви
болката ще стихне и изтлее
……
В твоята земя, Поете…
Там Балканът изтънява
и върхът разтваря се в небето
в точката на тайната голяма.
През 2000 година мъдро продължи четвъртокурсничката от София Павлина Михайлова:
… шепица
родна земя
като сън, като дъжд,
като ти, като тя,
като
вечност…
Националният конкурс за есе и стихотворение на тема „Земята на Ботев“ приключва в началото на Ботевите дни във Враца и веднага продължава неговият нов кръг. И мислите на млада България с надежда са насочени към Околчица.
Там, където небето
е целунато от смъртта —
в слепоочието.
И земята е вдовицата му.
Както е написала в стихотворението си „Обречена земя“ седемнадесетгодишната Милена Николова от Сливен. И както продължава шестнадесетгодишната Вася Николаева Христова от Шумен:
Избира смелият не нежната любима,
не свиден дом, покой и топлина.
Обрекъл се на своята родина,
на нейната свещена свобода,
от утре той ще е венчан за тази
поена щедро с млада кръв земя.
Младите поети и есеисти виждат Поета като жив и се обръщат към него като към жив. Мирослав Младжов от Благоевград пише в своето есе: „Дори по пътя към неговата голгота във Врачанския балкан няма онази бездна между живота и смъртта, между миналото и бъдещето. В този негов път има нещо възторжено, възвишено — това е пътят на смъртния към безсмъртието, преминаване от временното към вечното… Нали Ботев като поет живее хиляда живота заради нас, а все пак съществува много кратко: едно пламъче, пламнало, духнато от вятъра на времето и изгоряло“.
Младите от мисловно — чувствената чета на Ботев обичат родината си като него. Ето Моника Янкулова Стоянова, от София:
Подава слънцето глава на изток
и смайва се от чудна красота —
земя разкошна, край, където плиска
води сребриста прелестна река.
Земя, в която гордо се издига
по цялата й дължина прострян,
от Тимок до морето Черно стигащ
могъщ и мъдър, старият Балкан.
Но младите виждат родината повече като „България — болка, земя — мъченица“. Тези думи са на Полина Писарска, както и тъжния финал на стихотворението й:
Една страна като мълчание.
По-мълчалива от съвестта пред смъртта.
Заслушана стои и гледа,
топящият се сняг пред любовта към
родната страна.
Десетокласникът Мерел Невзат от Силистра пише през 1996 г.: „Днес коалициите са неизброими, защото мнозина жадуват да са сред най-силните, а не само жаждата ги подтиква, Войводо, властта е сила, а силата е… пари! Много пари, толкова много, че струват повече от съдбата на един народ и бъдещето на Родината…
«Победителите не ги съдят» — сигурно е така, Войводо, но е дълбоко непочтено!
… Един път годишно се връщат към тебе, Войводо, за да погалят съвестта и честолюбието си… Защото венците са… за тях! И песните са за тях… И банкетите… И белите погачи, които ти не дочака…
… Днес посрещаме по парите и обещанията, днес се делим на «такива и… останалите». Не искам да съм от «останалите», Войводо. Защото това е моя Родина. Тук е и моят дом. И моята улица. Най-хубавите места на тази Земя“.
Боли ги младите, боли ги. Христина Кънчева от Стара Загора пише:
Ето, виждам крилата на вятъра,
който носи лъжата позната.
Със забрава започва театъра —
за дърво от съдба прокълнато.
Дора Янчева от Ямбол: „Вместо да я променим, прибавихме още бръчки… Ние, горди наглед, тръбяхме успеха си, но вътрешно треперехме, че не сме имали по-голям провал“.
Лауреатката за 2000 година за поезия Гергана Косева е още по-остра:
В тежко време днес живеем
и с душите си смутени
вглеждаме се във поета
и се питаме вглъбени:
що позор е, що е слава?
……
Свидни жертви, що паднахте?
Кой зачита вашта жертва?
Нароиха се палати
а в тях мутри, тарикати…
И въпросите им са по Ботевски зададени. Деница Яворова от Разград пита: „Кой нас млади пропъжда по тая тежка чужбина — да се скитаме «немили, клети, недраги»? Какво ни принуждава да напуснем Ботевата земя, за да търсим щастието си другаде, за да изживеем пълноценната част от живота си на чужда земя, сред чужди, далеч от Калофер, Козлодуй и Околчица?“
Читать дальше