Марин Ботунски - Ранни дългове ((книга първа))

В стихотворението „Контрасти“ тя е още по-поетична:

През 2000 година мъдро продължи четвъртокурсничката от София Павлина Михайлова:

Националният конкурс за есе и стихотворение на тема „Земята на Ботев“ приключва в началото на Ботевите дни във Враца и веднага продължава неговият нов кръг. И мислите на млада България с надежда са насочени към Околчица.

Както е написала в стихотворението си „Обречена земя“ седемнадесетгодишната Милена Николова от Сливен. И както продължава шестнадесетгодишната Вася Николаева Христова от Шумен:

Младите поети и есеисти виждат Поета като жив и се обръщат към него като към жив. Мирослав Младжов от Благоевград пише в своето есе: „Дори по пътя към неговата голгота във Врачанския балкан няма онази бездна между живота и смъртта, между миналото и бъдещето. В този негов път има нещо възторжено, възвишено — това е пътят на смъртния към безсмъртието, преминаване от временното към вечното… Нали Ботев като поет живее хиляда живота заради нас, а все пак съществува много кратко: едно пламъче, пламнало, духнато от вятъра на времето и изгоряло“.

Младите от мисловно — чувствената чета на Ботев обичат родината си като него. Ето Моника Янкулова Стоянова, от София:

Но младите виждат родината повече като „България — болка, земя — мъченица“. Тези думи са на Полина Писарска, както и тъжния финал на стихотворението й:

Десетокласникът Мерел Невзат от Силистра пише през 1996 г.: „Днес коалициите са неизброими, защото мнозина жадуват да са сред най-силните, а не само жаждата ги подтиква, Войводо, властта е сила, а силата е… пари! Много пари, толкова много, че струват повече от съдбата на един народ и бъдещето на Родината…

«Победителите не ги съдят» — сигурно е така, Войводо, но е дълбоко непочтено!

… Един път годишно се връщат към тебе, Войводо, за да погалят съвестта и честолюбието си… Защото венците са… за тях! И песните са за тях… И банкетите… И белите погачи, които ти не дочака…

… Днес посрещаме по парите и обещанията, днес се делим на «такива и… останалите». Не искам да съм от «останалите», Войводо. Защото това е моя Родина. Тук е и моят дом. И моята улица. Най-хубавите места на тази Земя“.

Боли ги младите, боли ги. Христина Кънчева от Стара Загора пише:

Дора Янчева от Ямбол: „Вместо да я променим, прибавихме още бръчки… Ние, горди наглед, тръбяхме успеха си, но вътрешно треперехме, че не сме имали по-голям провал“.

Лауреатката за 2000 година за поезия Гергана Косева е още по-остра:

И въпросите им са по Ботевски зададени. Деница Яворова от Разград пита: „Кой нас млади пропъжда по тая тежка чужбина — да се скитаме «немили, клети, недраги»? Какво ни принуждава да напуснем Ботевата земя, за да търсим щастието си другаде, за да изживеем пълноценната част от живота си на чужда земя, сред чужди, далеч от Калофер, Козлодуй и Околчица?“