Кен Сколз - Ридание (Книга първа от „Псалмите на Исаак“)

Уиндвир е град на хартия, камък и расо.

Намира се до широка и бавна река, на ръба на Познатите земи. Кръстен е на поет, станал папа — първия папа на Новия свят. Горско селище, превърнало се в център на света. Дом на андрофрансинския орден и тяхната Велика библиотека. Дом на множество чудеса, научни и магични.

Едно подобно чудо наблюдава отгоре.

Птица от метал, златна искрица в синия простор, която улавя следобедното слънце. Кръжи и чака.

Когато отдолу започва песента, птицата слуша как мелодията се разгръща. Над града пада сянка и въздухът застива. Дребните фигурки замлъкват и поглеждат нагоре. Ято птици излита и се разпръсква. Небето се раздира и започва да вали огън, докато не остава само мрак. Мрак и жега.

Жегата достига до птицата я подмята нагоре към небето. Механизмът засича, крилата се съпротивляват, но разрастващият се черен облак скрива всичко от очи.

Градът пищи и после въздиша седем пъти, и о… след седмата въздишка слънцето се показва за кратко над изпепелената земя. Равнината е почерняла. Стените и кулите са се сринали в кратерите на рухналите мазета. Насред опушената равнина се издига гора от кости, останали цели заради древната кръвна магия.

Мракът отново поглъща светлината, стълб от пушек и пепел покрива слънцето. Златната птица полита на югозапад.

Тя лесно настига и подминава другите птици с пушещите крила, пляскащи усилено срещу топлите ветрове, от краката им висят съобщенията, привързани с червени, черни и бели конци.

Искрящата златна птица лети бързо и ниско над земята и мечтае за очакващата я клетка.

Вятърът се носеше над Прерийното море и Рудолфо го преследваше. Смееше се и яздеше приведен над седлото, надбягваше се с горянските си съгледвачи. Следобедното слънце хвърляше златисти отблясъци над превитата трева, а тропотът на конете се издигаше като песен.

Рудолфо се наслаждаваше на обширния златист океан от трева, който разделяше Деветте горски дома един от друг и от останалите Познати земи. Това беше неговият миг на свобода, какъвто е бил океанът за плаващите лордове от Старите времена. Той се усмихна и пришпори жребеца си.

В Глимърглам, първия му горски дом, времето бе чудесно. Рудолфо бе пристигнал преди зазоряване. Закуси с козе сирене, пълнозърнест хляб и изстудено крушово вино под лилавия навес, символ на правосъдието. Докато ядеше, изслушваше петициите на стюарда на Глимърглам, който бе докарал заловените през месеца престъпници. Рудолфо се чувстваше особено благоразположен и отсъди двамата крадци да работят по една година в магазините, на които бяха посегнали, а единственият убиец бе изпратен на мъчителите. След това оправда три случая на проституция и нае две от жените към месечния си персонал.

До обяд Рудолфо бе доказал, че Теорията за компенсаторното съблазняване на Етеро не е вярна, и го отпразнува с фазан в сметанов сос с кафяв ориз и диви гъби.

След това, с пълен корем, скочи с вик на коня си и потегли, а горянските съгледвачи побързаха да го настигнат.

Наистина хубав ден.

— Сега какво? — изкрещя капитанът на съгледвачите, за да надвика тропота на копитата.

Рудолфо се усмихна.

— Какво предлагаш, Грегорик?

Грегорик отвърна на усмивката и белегът му придаде още по-жесток вид. Черният шал, знак за ранга му, се вееше на вятъра.

— Посетихме Глимърглам, Рудохайм и Френдслип. Мисля, че Парамо е най-близо.

— Тогава към Парамо. — Градчето беше подходящо. Не можеше да се сравни с удоволствията в Глимърглам, но сякаш по чудо бе успяло да запази кротката атмосфера на дървосекаческо селище през последните хиляда години. Жителите спускаха трупи по река Райблъд както едно време и се славеха с изкусните си дърводелски произведения. Гредите за именията на Рудолфо идваха от горите на Парамо. Произведените мебели се изнасяха с каруци и най-добрите попадаха в домовете на крале, духовници и благородници из целите Познати земи.

Тази вечер щеше да яде печен глиган, да слуша самохвалствата на най-добрите си мъже и да спи на земята със седло за възглавница — такъв бе животът на горянския крал. А утре щеше да пие охладено вино от пъпа на танцьорка, да слуша как квакането на жабите в плитчините се смесва със стоновете й и да спи в мекото ложе на летния балкон на третото си горско имение.