Лоис Бюджолд - Памет

— А защо, според теб, ти разказвам всичко това?

В полумрака на слабата лунна светлина Хара седя мълчаливо достатъчно дълго, за да успее Лем да пусне стомната за последен път по кръга. После тя каза:

— Продължавай. Просто продължавай напред. Нищо повече не можеш да направиш и с никакви трикове не можеш да получиш облекчение. Просто продължавай напред.

— А какво има там, от другата страна? Когато пристигнеш?

Тя сви рамене.

— Отново собствения ти живот. Какво друго?

— Това обещание ли е?

Хара вдигна от земята малко обло камъче, повъртя го в ръка и го хвърли във водата. Лунните отражения затанцуваха по повърхността.

— Това е неизбежност. Никакви уловки. Никакъв избор. Просто продължаваш напред.

Мартин, заедно със скутера, отново се вдигнаха във въздуха около обяд на другия ден. Очите на Мартин бяха зачервени и подпухнали, а бледият зеленикав оттенък на физиономията му беше достоен за скоростно преминаване през Дендарийската клисура. Той пилотираше много бавно и внимателно, което отлично устройваше Майлс. Мартин не беше особено разговорлив, но успя да попита:

— Открихте ли каквото търсехте, милорд?

— В тази планина светлината е по-ясна, отколкото където и да било другаде на Бараяр, но… не. Някога търсеното беше тук, но сега вече го няма. — Майлс се извърна в притискащите го към седалката ремъци и погледна през рамото си назад, към отдалечаващите се хълмове. „Тези хора се нуждаят от хиляди неща. Но не и от герой. Поне не от герой като адмирал Нейсмит. А от герои като Лем и Хара.“

Майлс примижа — може би не беше особено доволен от тази светлина, която в момента биеше в очите му.

След малко той попита:

— „Средна възраст“ — колко години е това, Мартин?

— Хм… — Момчето сви рамене. — Трийсет, предполагам.

— И аз винаги съм смятал така. — Макар веднъж да бе чул какво определение даде на това графинята: че средната възраст била с десет години повече от възрастта, на която си сега, независимо колко е точно. Юбилей, който винаги бяга напред.

— В Имперската Военна Академия имах един преподавател — продължи той, а в това време хълмовете под тях започнаха да придобиват по-меки очертания, — който ни водеше курса по тактическо инженерство. Той казваше, че никога не си правел труда да променя изпитните тестове от семестър на семестър, за да предотврати преписване. Защото макар въпросите да били едни и същи, отговорите постоянно се променяли. Тогава си мислех, че се шегува.

— Е? — послушно попита Мартин.

— Няма значение, Мартин — въздъхна Майлс. — Просто продължавай напред.

След връщането им в езерното имение и скромния обяд, от който Мартин напълно се отказа, Майлс се затвори в стаята с комуникационния пулт и се приготви да посрещне очаквания порой от съобщения, препратени от Ворбар Султана. Поздравленията за рождения му ден напълно отразяваха характера на изпращача си: сериозно и искрено — от Грегор, с оттенък на предпазлива ирония — от Иван. И още няколко послания от малкото познати, които знаеха, че в момента е на Бараяр.

Теснолъчевият видеозапис на Марк, пратен от колонията Бета, беше много… Марковски. Неговата ирония представляваше несръчна, грубовата имитация на Ивановата, но по-нервна и смутена. По известна високопарност в думите, които трябваше да прозвучат лекомислено, Майлс направи извода, че това не е първия вариант на посланието. Когато се замисли, Майлс осъзна, че на брат му навярно за пръв път му се налага да съчинява поздравление за рожден ден. „Продължавай да се опитваш, Марк, и ще се научиш на това, което значи да си човек.“

Но основателното му самодоволство бързо се стопи, когато се сети, че сега трябва да прати отговор. Марк очевидно още не бе научил новината за измененията в статуса му. Как да му го съобщи, по дяволите, така че брат му да не си направи извод, че го обвиняват за станалото? Майлс временно остави този проблем настрана.

Писмото от родителите си той остави за накрая. То дойде излъчено, а не по пощата. Значи, то бе заминало от Сергияр заедно с правителствените данни по теснолъчевата емисия и беше доставено от експресен куриер през точката за топлинен скок, с общо време на пътуване малко повече от денонощие. А доставяните от корабите дискове с писма, както и хората, пътуваха между двете планети почти две седмици. Следователно, в него трябваше да са последните новини и реакцията на родителите му на онези последни новини, които те току-що са получили. Майлс пое дълбоко въздух и пусна записа.