Лоис Бюджолд - Памет

Галени мълча цяла минута, явно обработвайки получената информация. Опасното яростно изражение почти беше изчезнало от лицето му. Иван скришом си пое облекчено дъх. Алегре отправи признателна полуусмивка към Илян.

— Бил е Хароче — каза Майлс. — Искал е повишение.

Галени повдигна вежди и се обърна към генерал Алегре, който утвърдително кимна.

— Веднага щом открихме онези биоинженерни прокариоти — продължи Майлс, — Хароче е загубил всякаква възможност саботажът да остане незабележим — което, сигурен съм, е бил първоначалният му план. В този момент му е притрябвала изкупителна жертва. Не задължително идеална, след като във всеки момент е можел да пусне достатъчно мъгла, за да оправдае спирането на разследването в други направления. Мен не ме обича, а ти имаш подходяща биография и той е намерил начин да ни свали с един удар. Съжалявам, че накарах Делия да те държи в неведение, но арестуването на временния шеф на ИмпСи в самия щаб е малко рисковано, нали разбираш. Не исках да давам обещания преди да се уверя в резултата.

Очите на Галени се разшириха.

— Забрави… онова, което ти казах.

— Включително и онова, което каза за напускането си ли? — загрижено попита Алегре.

— Аз… не знам. Защо точно аз ? Никога не съм смятал, че Хароче има предубеждения към комарците. Още колко време ще трябва да газя сред такива лайна, какво още искат , за да им докажа лоялността си?

— Предполагам, че ще газиш в тях до края на живота си — сериозно отвърна Илян. — Но благодарение на тебе всеки комарец, който тръгне по твоя път, ще гази в по-малко лайна.

— Ти вече постигна много — умоляващо каза Майлс. — Не позволявай на хлебарки като Хароче да направят напразни всичките ти жертви. Империята се нуждае от твоя възглед към света. А ИмпСи се нуждае още по-отчаяно, защото едно от нейните задължения е да представя своя възглед на повечето правителства в Империята. Ако им съобщаваме чистата истина, то може би ще се появи незначителна възможност да получим от тях верни изводи. И е сигурно, че нямаме друг такъв проклет шанс.

Алегре потвърди казаното с кимване.

— Освен това — Майлс хвърли поглед към Делия, която следеше ставащото с тревога, — Ворбар Султана е отлично място за всеки амбициозен офицер. Погледни хората, с които си се запознал тук. И какви възможности се откриват тук. — Иван енергично закима. Майлс продължи: — Хм… не искам да се меся във вътрешните работи на ИмпСи, или нещо такова, но мисля, че комарският отдел съвсем скоро ще има нужда от нов началник. — Майлс погледна към Алегре. — Старият ще наследи много по-неприятен пост, нали разбираш.

Алегре първо изглеждаше изумен, после — замислен.

— Комарец за началник на комарския отдел?…

— Радикално решение — проточи Майлс, — но именно поради това може да проработи.

И двамата — Алегре и Илян — го удостоиха с еднакви погледи: „хайде, успокой се!“. Майлс млъкна.

— Освен това, — продължи Алегре, — според мен вие малко изпреварвате събитията, лорд Воркосиган. Не можем да сме сигурни, че Грегор ще ме утвърди за постоянен шеф на ИмпСи.

— А кого другиго? — сви рамене Майлс. — Олшански още не е достатъчно опитен, а началникът на галактическия отдел ужасно обича работата си. И накрая, с оглед предстоящия брак на императора, вашият опит в комарските въпроси ви прави почти идеалната кандидатура, бих казал.

— Щом е така, може би. — Алегре беше леко обезкуражен, когато започна да осъзнава всички последствия на ставащото. — Но това са грижи за утрешния ден. А на мен ми стигат и днешните. Ще ме извините ли, господа? Мисля, че е най-добре да започна с кратко проучване на файловете в офиса на Хароче… Илян… накратко, каквото е дошло там, горе. И… да свикам на съвещание началник-отделите, за да ги известя за… хм… събитията. Имаш ли някакви предложения, Саймън?

Илян поклати глава.

— Действай. Ще се справиш отлично.

— Дъв — продължи Алегре, обръщайки се към Галени, — поне се прибери да вечеряш и хубаво да се наспиш преди да вземеш каквото и да било важно решение, обещаваш ли ми?

— Да, господине — с неутрален тон отвърна комарецът. Делия стискаше ръката му. Майлс забеляза, че през цялото време докато стояха и говореха, Дъв не бе отпуснал хватката си. Какво, не рискува да позволи и това момиче да избяга? Когато дойдеше на себе си, той навярно щеше да разбере, че ще са нужни поне четирима едри мъже с ръчни трактори, за да я отскубнат от ръката му. При това — безразсъдно смели едри мъже. Иван, който най-накрая забеляза тази няма сцена, леко се намръщи.