Лоис Бюджолд - Памет

— Искате ли да докладвате първи на Грегор, милорд ревизор, или да го направя аз? — попита Алегре.

— Аз ще се погрижа за това. Вие обаче трябва да се явите при него веднага щом навлезете в обстановката.

— Да. Благодаря ви. — Двамата небрежно си отдадоха чест и генералът излезе.

— Сега ли ще се обадиш на Грегор? — попита Галени.

— Направо оттук — отвърна Майлс. — Трябва веднага да му съобщя какво се случи, защото по-рано нямах възможност дори да му намекна. Офисът на шефа на ИмпСи следи всичките му комуникационни пултове.

— Когато разговаряш с него… — Дъв погледна Делия, после отклони поглед, макар че стисна ръката й още по-силно, — би ли го… помолил да каже на Лайза, че не съм предател?

— Разбира се — обеща Майлс. — Имаш думата ми.

— Благодаря ти.

Майлс нареди на дежурния ефрейтор да придружи Галени и Делия до изхода, за да е сигурен че ще стигнат до изхода без никой да им досажда с глупости, и им позволи да използват Мартин заедно с колата му, за да ги откара до разположената наблизо квартира на Галени. Но задържа Иван; неговото уж невинно предложение да остави Галени в апартамента му и после да откара Делия беше пресечено със забележката, че колата му се намира пред генералния щаб. После изгони дежурния офицер от комуникационния пулт и седна на мястото му. Илян си придърпа стол и се настани до него, за да наблюдава. Майлс пъхна специалната си кодова карта в четящото устройство на пулта.

— Сир — каза Майлс, когато над видеоплочата се появи горната половина от тялото на Грегор. Императорът бършеше устата си със салфетка.

Чул това официално обръщение, Грегор повдигна вежди. Майлс бе привлякъл изцяло вниманието му.

— Да, милорд Ревизор. Някакъв напредък? Проблеми?

— Приключих.

— Мили Боже! Ъ-ъ… бихте ли се конкретизирали?

— Ще получите всички подробности — Майлс погледна накриво към Илян, — в доклада ми, но накратко, отново оставате без шеф на ИмпСи. Не е бил Галени. Бил е самият Хароче. Дойде ми наум, че спорообразните частици на прокариотите трябва да са останали във въздушните филтри.

— Той призна ли?

— Нещо повече. Заловихме го, докато се опитваше да смени филтъра в предишния си кабинет, където очевидно е заразил Илян.

— Доколкото разбирам… явно не е станало случайно?

Устните на Майлс се разтегнаха в хищна усмивка.

— Случайността — изрецитира той — помага на подготвения ум, както беше казал някой. Не. Не стана случайно.

Грегор се облегна на стола си; видът му беше много обезпокоен.

— Тази сутрин той лично ми достави ежедневния доклад на ИмпСи… и през цялото време е знаел… Бях почти готов да го утвърдя за постоянен шеф на ИмпСи.

Устните на Майлс трепнаха.

— Да. И щеше да е добър шеф. Почти. Виж, хм… обещах на Дъв Галени, че ще те помоля да предадеш на Лайза: той не е предател. Ще изпълниш ли обещанието ми?

— Разбира се. Тя беше извънредно опечалена от вчерашните събития. Обясненията на Хароче ни хвърлиха в мъчителни съмнения.

— Лукас винаги е бил ловък — промърмори Илян.

— Защо го е извършил? — попита Грегор.

— Все още има много въпроси, на които продължавам да искам да получа отговори, преди да седна да пиша доклада си — отвърна Майлс. — И повечето от тях, изглежда, започват със „защо“. А този въпрос е най-интересният от всичките.

— И най-трудно ще откриеш отговора му — предупреди го Илян. — Къде, какво, как, кой — на тези въпроси поне понякога могат да отговорят веществените доказателства. А „защо“ е почти философски въпрос и често отговорът му е бил извън моите възможности.

— Има много неща, които е в състояние да ни каже единствено Хароче — отбеляза Майлс. — Но, за огромно съжаление, не можем да подложим това копеле на разпит с фаст-пента. Мисля… че бихме могли да измъкнем нещо от него, ако го притиснем още тази вечер, докато все още е изведен от равновесие. До утре вече ще се е възстановил, ще иска адвокат и ще се придържа към защитата си. Не… не ние . Ясно е, че ме мрази до мозъка на костите си, макар че пак опираме до поредното „защо“… Саймън, би ли могъл… ще проведеш ли разпита вместо мен?

Илян прокара длан по лицето си.

— Мога да се опитам. Но щом е бил готов да ме унищожи, не виждам защо да не издържи на всякакъв морален натиск от моя страна.

Грегор известно време изучаваше пръстите си, сплетени на повърхността на ком-пулта, след което вдигна очи.

— Почакайте — каза той. — Имам по-добра идея.

— Наистина ли трябва да гледам всичко това? — прошепна Иван в ухото на Майлс, докато малката им група шестваше по натъпкания със следящи устройства коридор към килията на Хароче. — Очертава се много неприятен спектакъл.