Лоис Бюджолд - Памет

„Това е мигът на моя триумф. Защо той вече не ме радва?“

До този момент всички по-нататъшни действия вече бяха многократно упражнявани, като стъпки на танц. Полковникът окончателно свали решетката, Уедел напръска филтъра. Няколко секунди мъчително чакане. После, след като безцветният лъч се насочи към невидимата улика, се появи червено сияние, ярко и зловещо като кръв.

Майлс въздъхна:

— Генерал Алегре, сега вие сте изпълняващ длъжността шеф на ИмпСи до утвърждаването ви от император Грегор. Със съжаление трябва да ви съобщя, че първото ви задължение е да арестувате своя предшественик генерал Хароче. По моя заповед, като Имперски Ревизор, по обвинение в… — В какво? Саботаж? Измяна? Глупост? „Всеки престъпник дълбоко в себе си жадува да го хванат“, гласеше популярната поговорка. Не беше вярно, помисли си Майлс, единственото, което искаше престъпникът, е да се измъкне. Грешникът копнееше да бъде разкрит, за да може да извърви дългия път от изповедта, през покаянието, чак до опрощението, колкото и съкрушително да се окажеше то. Какъв беше Хароче — престъпник или грешник?

— По обвинение в държавна измяна — завърши той. Последната дума накара половината от присъстващите в стаята да потръпнат.

— Не измяна — дрезгаво прошепна Хароче. — Никога.

Майлс обърна длан.

— Но… ако е готов да признае вината си и да ни съдейства, навярно можем да смекчим обвинението до „нападение срещу старши офицер“. Военен съд, една година затвор и обикновено уволнение без почести. Мисля… че ще позволя на военния съд да уреди делото по този начин.

Ако се съдеше по израженията на Хароче и Алегре, и двамата бяха схванали смисъла на това изказване. В края на краищата Алегре беше началник на Галени и, без съмнение, внимателно следеше случая със своя подчинен. Хароче стисна зъби; Алегре язвително се усмихна, оценявайки иронията.

— Ако мога да ви предложа — докато все още осмисляте ситуацията — продължи Майлс, обръщайки се към Алегре, — да го отведете долу, за да си разменят местата с вашия водещ аналитик.

— Да, милорд. — Гласът на Алегре беше твърд и решителен, макар че се запъна за миг, осъзнавайки, че тук няма да намери яки сержанти, които да извършат действителния арест. Майлс си помисли, че осем срещу един е напълно достатъчно преимущество, но се въздържа от по-нататъшни съвети. Сега това беше работа на Алегре.

Алегре, след като хвърли поглед към Илян и не получи от него никакви подсказки, реши задачата, като избра измежду събралите се Иван — между другото, какво прави Иван тук? — полковника и комодора.

— Лукас, нали не възнамеряваш да ми създаваш проблеми?

— Мисля, че… не — въздъхна Хароче. Той огледа набързо стаята, но там нямаше удобни прозорци, примамващи го да разрешат този въпрос бързо — с главата напред от четвъртия етаж към плочките. — Твърде стар съм за такива упражнения.

— Добре. Аз също. — Алегре го изведе навън.

Илян гледаше как излизаха. И полугласно отбеляза към Майлс:

— Дяволски неприятно. ИмпСи наистина трябва да постави началото на нови традиции за смяна на шефовете си. Убийството и съдебните дела действат пагубно на организацията.

Майлс можеше само да свие рамене в знак на съгласие.

Той поведе групата си да претърсят съседните заседателни зали и още във втората откри отворена вентилационна шахта без филтър. Майлс проследи лаборанта грижливо да опише и запечата последния фрагмент от веществените доказателства, след което запечата целия набор с ревизорския си печат и ги изпрати долу, в хранилището — за всякакви евентуални нужди, които биха възникнали.

Каквото и да последваше, то беше, слава богу, извън предела на пълномощията, възложени му като и.д. Имперски Ревизор. Отговорността му приключваше с доклада до Грегор и предаването на всички събрани доказателства на съответния обвинителен орган — в този случай, по всяка вероятност, военния съд. „Аз само трябваше да открия истината. Не е моя работа да гадая какво да правя с нея.“ Макар че, предполагаше той, всякакви препоръки от негова страна щяха да имат голяма тежест.

Когато най-после приключи със задълженията си в приемната на вътрешния отдел и вече нямаше закъде да бърза, двамата с Илян тръгнаха един до друг по коридора, следвайки лаборанта.

— Интересно, как ли възнамерява да се държи сега Хароче? — рече Майлс. — Надява се, че ще му назначат добър адвокат и се опитва да не падне духом? Той е загубил толкова много време и усилия да фалшифицира данните в комуникационните пултове — между другото, според мен именно това го е отвлякло от мисълта за филтрите, докато самият аз не се сетих за тях, — че ми се струваше, че още в началото ще каже: „натопили са ме!“. Или му остава старият ворски изход за решаване на такива проблеми? Накрая той изглеждаше… доста блед. Пречупи се много по-бързо, отколкото очаквах.