Лоис Бюджолд - Памет

— Да, наистина. Проверихте ли в кабинета на капитан Галени?

— Първо отидохме там. Чисто е.

— Хм… Може би някоя от заседателните зали?

— Готов съм да се обзаложа за това. — „Хайде, Хароче. Захапи примамката ми. Хайде, хайде…“

— Отлично.

— Ако искаш да си спестиш усилията — улови репликата Иван, разбирайки намека, — трябва да започнеш с местата, на които Илян е ходил най-често. По-добре ще е от твоя вариант „от горе до долу“.

— Добра идея — съгласи се Майлс. — Тогава да започнем с приемната. После — извинете ме, генерал Алегре, но трябва да го направя — ще продължа с кабинетите на началник-отделите. След това със заседателните зали, после — офисите на всички аналитици. Навярно трябваше да направим това в комарския отдел още докато бяхме там. После ще видим.

Ако се съдеше по изражението му, лаборантът от Криминологията мислено се прощаваше с вечерята си — наистина, това съжаление беше притъпено от очевидния му интерес към развиващите се пред очите му събития. Алегре кимна и всички излязоха в приемната, където полковникът се зае с привичното си упражнение с решетката. Интересно, помисли си Майлс, дали някой вече е забелязал, че Уедел няма достатъчно свързващ разтвор, за да провери всички филтри в сградата на ИмпСи. Илян разсеяно поздрави бившия си секретар. След няколко минути Хароче се извини и ги остави. Илян дори не вдигна поглед.

С крайчеца на очите си Майлс наблюдаваше как генералът се отдалечава по коридора. „Така, стръвта е захапана, сега да отпуснем въдицата…“ Той започна мислено да брои наум, представяйки си как обзет от паника човек отива първо до едната стая, а след това до другата. Майлс с жест нареди на Уедел да спре с пръскането на филтъра. После, когато отброи до сто, каза:

— Отлично, господа. Бъдете така добри да ме последвате още веднъж. И тихо, моля ви.

Излязоха в коридора, завиха наляво, после надясно на второто разклонение. В средата на този коридор срещнаха комодора, който беше заменил Хароче като началник на вътрешния отдел.

— О, милорд Ревизор — спря го той. — Какъв късмет. Генерал Хароче току-що ме прати да ви повикам.

— Къде ви каза да ме търсите?

— Каза, че сте слезли долу, в хранилището. Спестявате ми няколко етажа.

— О, да. Кажете ми, Хароче носеше ли нещо?

— Папка. Трябва ли ви?

— Всъщност, да. Значи е тук, а? Елате с мен… — Майлс се обърна и закрачи обратно по коридора към приемната на вътрешния отдел. Вратата на предишния кабинет на Хароче бе заключена. Майлс я отключи с ревизорския си печат. Вратата със съскане се плъзна настрани.

Генералът беше приклекнал вляво от бюрото и тъкмо сваляше вентилационната решетка от стената. В разтворената на пода до него папка имаше влакнест филтър. Майлс мислено се обзаложи със себе си, че ще открият демонтирана решетка, очакваща завръщането на Хароче, в някоя от заседателните зали, намиращи се между тази стая и предишния кабинет на Илян. Добра работа, изключително хладнокръвна. „Бързо мислите, генерале. Но този път аз имах преднина.“

— Времето решава всичко — каза Майлс.

Хароче трепна и се изпъна, все още стоящ на колене.

— Милорд Ревизор — бързо започна той, после замълча. Погледът му се плъзна по малката армия служители на ИмпСи, които се тълпяха на вратата зад гърба на Майлс. И дори сега, помисли си Майлс, Хароче е способен да измисли някакво блестящо импровизирано обяснение за самия Майлс и цялата тази проклета тълпа. Но в този момент Илян си проби път напред. На Майлс му се стори, че едва ли не вижда как смелата лъжа се превръща на прах право на езика на генерала, макар че единственият външен признак за това беше леко трепналото ъгълче на устата му.

Майлс вече бе забелязал, че Хароче избягва да се среща лице в лице с жертвите си. Нито веднъж не беше посетил Илян в клиниката на ИмпСи; неуспешно се бе опитал да се скрие от Майлс, докато, без съмнение, е разработвал първата версия на капана си; предвидливо се бе появил в императорската резиденция едва след като Галени беше арестуван и отведен. Навярно не беше злодей, а обикновен съобразителен човек, съблазнен от една-единствена глупава постъпка, а после зашеметен от факта, че последствията бяха излезли от контрол.

„Когато взимаш решение за някаква постъпка, взимаш решение и за последствията от нея.“

— Здравей, Лукас — каза Илян. Очите му бяха удивително студени.

— Сър… — Хароче с олюляване се изправи; в ръцете му нямаше нищо.

— Полковник, доктор Уедел, ако обичате… — Майлс им даде знак да излязат напред и махна с ръка на лаборанта да ги последва. Самият той остана отзад, от другата страна на събралата се група хора спрямо Хароче. Поглеждайки натам, той за миг се натъкна на погледа на генерала и двамата бързо отклониха очи, избягвайки това неловко тет-а-тет.