Лоис Бюджолд - Памет

„Избирам да съм… самият аз.“

Хароче се превърна в едва забележима фигурка в далечината. Майлс не бе съзнавал, че е способен да смалява противника си така, и това го порази.

„Но ако не предприема нещо, бъдещето ми може да се окаже много кратко.“ Наистина ли? Всъщност, до този момент Хароче не беше убил никого. А смъртта на Имперски Ревизор в разгара на незавършено разследване щеше да събуди големи подозрения; на освободеното от Майлс място ще израстат, като многоглава хидра, поне половин дузина Ревизори, опитни, гневни и имащи имунитет към глупости от всякакъв вид. Хароче нямаше да е в състояние да контролира всички тях.

Но виж, животът на Галени сега не струваше и пукната пара. Какво по-традиционно от това: опозорен офицер се самоубива в килията си? Типично ворски стил за решаване на подобни проблеми. Това ще се възприеме като признание на вината, като изкупителен жест. И случаят щеше да приключи, о, да. Несъмнено това щеше да е много добре режисирано самоубийство. Хароче имаше богат практически опит с тези неща и нямаше да допусне аматьорски грешки. Веднага, щом Хароче узнаеше, че Майлс знае, щеше да започне надбягване с времето. А всичко, с които разполагаше Майлс, беше въздух под налягане, само дим.

Дим.

„Въздушни филтри.“

Очите му се отвориха широко.

Само час преди времето, в което работещите в щаба на ИмпСи си отиваха вкъщи — или поне онези щастливци, които бяха дневна смяна, — Майлс спря с малката си войска пред страничния вход на зданието, готов за, както мислено кръсти тази операция, „Атака срещу централата на хлебарките“. Майлс вече беше доволен от твърде неудобните габарити на старата графска лимузина: той успя да побере всички в задното отделение и да направи оперативен инструктаж по пътя от Имперския научноизследователски институт, спестявайки по този начин няколко ценни минути.

Отново бе мобилизирал Иван, както и самия Саймън Илян, облечен, по настояване на Майлс, в зелена униформа с всички военни отличия. Следваше ги доктор Уедел, който внимателно носеше омачкана картонена кутийка с надпис „Култивирана тъкан от мишка, замразена, серия 621А, 12 бр.“, макар че съдържанието му не беше такова. Последна поред, но не по значение, ги следваше с дългите си крака Делия Куделка.

Дежурният ефрейтор на пропуска тревожно вдигна поглед към влизащия през вратата Майлс, който се приближи с широки крачки и леко се усмихна.

— Генерал Хароче е заповядал на дежурящите на този пост да му докладвате всеки път, когато влизам и излизам оттук, нали така?

— Откъде… Да, милорд Ревизор. — Ефрейторът огледа групата на Майлс и отдаде чест на Илян, който вежливо му отвърна.

— Ами тогава недейте.

— Ъ-ъ… слушам, милорд Ревизор. — Съдейки по вида му, дежурният изпадна в лека паника, каквато можеше да изпитва житно зърно, предвиждащо, че всеки момент ще бъде смляно между два камъка.

— Всичко е наред, Сметани — мимоходом го увери Илян и ефрейторът признателно се отпусна.

Процесията продължи по коридорите на ИмпСи. Първата цел на Майлс беше зоната за арест, която се намираше във вътрешния сектор на втория етаж. Майлс нареди на дежурния офицер:

— Много скоро ще се върна да разпитам капитан Галени. И очаквам да го заваря жив, когато дойда. Вие лично отговаряте за това. Междувременно, госпожица Куделка ще влезе при него. Освен нея, не пускайте никого — никого , дори началниците си — „Особено началниците си!“ — да влиза в затворническия блок до моето завръщане. Ясно ли ви е?

— Тъй вярно, милорд Ревизор.

— Делия, не оставяй Дъв нито за секунда, докато не се върна.

— Разбирам, Майлс — Делия решително вирна брадичка. — И… благодаря ти.

Той кимна.

Надяваше се, че по този начин ще блокира всякаква възможност да организират в последната минута подходящо „самоубийство“ на Галени. Хароче вече трябваше да е готов да прибегне към този план във всеки момент — номерът бе в това, да не му предоставят този момент. Майлс поведе останалите си хора си към Стопанския отдел, където приклещи в ъгъла началника, застаряващ полковник. След като го увериха, че интересът на Имперския Ревизор към графика за поддръжка на въздушните филтри не се дължи на недоволство от работата на отдела му, полковникът прояви всяческа готовност за съдействие. Майлс го взе със себе си.

Искаше му се да е на четири места едновременно, но всичко трябваше да бъде изпълнено в точен ред, като доказателство в петмерната математика. Да бъдеш озарен от блестяща идея е едно; да я докажеш — съвсем друго нещо. След като взе със себе си един лаборант от Криминологията, той бързо поведе групата към най-ниските подземни етажи, в хранилището за веществени доказателства. Само след няколко минути неговият екип от непогрешими свидетели се бе строил в петия ред на „Оръжия IV“. Уедел остави кутията си на пода и се облегна със скръстени ръце на стелажа. Този път, по изключение, скептичният му израз на интелектуално превъзходство беше скрит под нескрит интерес към ставащото.