Дженифър Блейк - Нежният измамник

Рейнолд се олюля и едва не падна. Лорънс изръмжа доволно, разтегна уста в злобна усмивка и замахна с все сила. Ножът му блесна като светкавица в сгъстяващия се мрак. Ответното движение на Рейнолд се забави и нямаше силата на предишните. Той успя да направи едва половин завъртане, докато противниковото острие се насочваше неумолимо към незащитената му плът, към жизненоважни органи, покрити само с пласт опънати мускули.

Двете тела се сблъскаха с глух трясък, отекна болезнен вик, чу се разкъсване на плат. Двамата противници се изправиха един срещу друг в последна, смъртоносна схватка. Лицата им бяха разкривени от напрежение, дишането им беше накъсано.

Рейнолд успя да се изтръгне от смъртоносната прегръдка, Лорънс се олюля и политна напред. Ризата на Рейнолд беше разкъсана на талията, но ударът беше минал между тялото и ръката, без да причини зло. При Лорънс беше друго: между копчетата на гърдите му стърчеше дръжката на нож.

Лорънс се свлече на земята и Рейнолд протегна ръка, за да го подкрепи. Успя да го улови за раменете и го положи предпазливо на тревата. Раненият отметна глава назад, присви очи и затърси пипнешком ножа в гърдите си. Десницата му все още стискаше собственото му, станало вече безполезно оръжие.

Рейнолд коленичи край падналия, намести главата му и се обърна към Тит Жан. Камериерът стоеше до Майкъл, който притискаше лицето на Дебора към гърдите си.

— Изпратете за лекар, после извадете един от капаците на прозорците и го донесете тук, за да ни послужи за носилка.

Практична загриженост и бързия действия — това беше толкова типично за Рейнолд. Анжелика разбра че той се опитва да поправи стореното зло, възможно най-бързо и възможно най-добре. Това подсказваше някои много важни неща за характера му.

За съжаление не й остана време да помисли повече в тази посока, защото вниманието й бе привлечено от тайното движение на падналия. Лорънс не беше припаднал, както изглеждаше първоначално. Скрит в мрака, той стисна здраво дръжката на ножа си и вдигна ръка, за да го забие в незащитения гръб на Рейнолд.

Анжелика се хвърли напред и пое въздух, за да изкрещи. Ала баща й се оказа по-бърз. Ръката му се стрелна към джоба на жакета и измъкна оттам малък пистолет.

В крайна сметка той беше секундантът и беше задължен да предпази дуеланта от безчестни действия. Направи няколко крачки към двамата противници, стисна оръжието в треперещата си ръка и насочи дулото към сърцето на Лорънс.

Слабостта и изтощението не му позволиха да стабилизира оръжието и да се прицели точно. Ако натиснеше спусъка, съществуваше голяма вероятност да улучи Рейнолд, който беше съвсем близо до лежащия в тревата Лорънс. Без да се тревожи от насоченото към него оръжие, Лорънс вдигна безшумно ножа си, сигурен, че нито Майкъл, нито Тит Жан и Дебора могат да го видят.

В този миг дотича мадам Дюло, очевидно решила да присъства на края на страшната сцена. Тя погледна над Анжелика и баща й и веднага разбра какво се готви.

— Рейнолд, ножът!

Рейнолд се обърна светкавично и мрачният му поглед издаде, че е разбрал. Твърде късно. Нямаше време да измъкне собственото си оръжие от гърдите на ранения или да се отстрани от пътя на смъртоносното острие.

Още докато чу вика на мадам Дюло и проследи с поглед извъртането на Рейнолд, Анжелика премина към действие. Не помисли нито за миг какво точно трябва да направи. Знаеше, че има само един шанс, и се възползва от него.

Хвана здраво треперещата ръка на баща си и я задържа неподвижна. Едмънд Крю въздъхна облекчено, сложи костеливия си пръст върху спусъка и натисна с все сила.

Отекна гръм, куршумът излетя от тясното дуло. Ослепителен оранжев пламък се понесе в нощта, следван от черен барутен дим. Главата на Лорънс отхвръкна встрани, на челото му зейна дупка. Пръсна струя кръв. Ръката му се отпусна безсилно, ножът се изплъзна от безчувствените пръсти.

Рейнолд скочи на крака, грабна Анжелика в обятията си и притисна лицето й до гърдите си. Тя не биваше да вижда мъртвия.

— Мисля, че не сме цивилизовани.

Мадам Дюло произнесе тези думи няколко часа по-късно. Междувременно всичко беше свършило.

Трупът на Лорънс Едингтън беше натоварен на една каруца и отнесен за погребение в градчето. За негодниците, наети от него, щеше да се погрижи местният шериф. Всички засегнати от случилото се, успокоиха нервите си с по няколко глътки бренди или вино, а след време се събраха на късна вечеря в трапезарията.