Дженифър Блейк - Нежният измамник

Камериерът разстла на земята жакета на Рейнолд и нареди донесените оръжия. Странна сбирка от мазни и ръждясали ножове, целите на петна, отдавна не виждали вода и сапун. Дръжките бяха от дърво и кост, от говежди или еленови рога, от дялан камък. Някои изобщо нямаха дръжки. Общото между всички беше, че бяха остри и опасни.

Рейнолд, който имаше право да избира пръв, прегледа сбирката и посегна към един от най-качествените ножове с класическа форма и без всякакви украшения. Лорънс беше по-придирчив. Той претегли на ръката си няколко оръжия, вдигна ги високо, за да види остриетата им в здрача, и най-накрая избра нож, много по-тежък от този на Рейнолд, по-дълъг с почти десет сантиметра, с дръжка от кост и месинг и с назъбено острие.

Майкъл смръщи чело и отвори уста, за да протестира, но Рейнолд му направи знак с очи да не се намесва. Лорънс свали жакета си, секундантите и камериерът побързаха да разчистят площадката от камъчета и клони. Някой попита дали не е по-добре да донесат от къщата лампа, но бившият годеник на Анжелика смръщи неодобрително чело и въпросът повече не се повдигна.

Анжелика забеляза как баща й погледна Майкъл със смръщено чело и се запита дали и той като нея не е заподозрял някакво зло намерение в този отказ от повече светлина. Но правилата не бяха нарушени, тъй като предизвиканата страна, в този случай Лорънс, имаше право да избере условията на двубоя и никой не можеше да възрази срещу желанието му да се бие на тъмно.

Двамата дуеланти бяха готови. Стиснали ножовете в десниците си, те заеха местата си в двата края на разчистената площадка и секундантите отстъпиха, за да не им пречат. Анжелика улови за ръка Дебора и я притегли към сянката на дърветата, за да не пречи на малкото светлина, която идваше откъм къщата.

По едно време Анжелика се обърна назад, за да провери дали в галерията са запалени достатъчно лампи, и усети пронизваща болка. В един тъмен ъгъл беше застанала неподвижна фигура. Майката на Рейнолд се бе привела над парапета и наблюдаваше напрегнато нощната сцена. Дали и Рейнолд я беше забелязал? И ако да, дали се вълнуваше и тревожеше за нея?

Все още не беше даден сигнал за начало на двубоя и Рейнолд намести превръзката на рамото си. Лорънс го наблюдаваше изпитателно и несъзнателно плъзгаше палец по острието на ножа си. После, без да предупреди, той се хвърли светкавично напред.

Рейнолд отскочи назад и разпери ръце, така че острието на противниковия нож изсвистя на сантиметри от ризата му. После се наведе настрана, изсмя се дрезгаво и с танцуващи движения се отдалечи от обсега на противника си. Лорънс, чието лице беше изкривено от трудно удържан гняв, се втурна след него. Гъвкав и невероятно повратлив, Рейнолд се извърна и премина в нападение. Започна близък бой, но само след минута двамата мъже отскочиха назад и втренчиха погледи един в друг.

— Аз смятах, че нямате опит в боя с ножове — проговори обвинително Лорънс.

— Не съм казвал такова нещо — гласеше сухият отговор. — Дуели се провеждат с различни оръжия, с ками, мачетета, камшици, боздугани или тояги — с всичко, което причинява болка. Затова човек трябва да е подготвен.

— Сега ще видим колко сте подготвен — процеди през стиснати зъби Лорънс, прехвърли ножа си в лявата ръка и замахна като побеснял.

Рейнолд сякаш се разтопи в мрака. Ударът не успя да го достигне. Лорънс полетя напред, но успя да се задържи на крака и с див рев се обърна да търси плячката си.

— Знаете ли, не е особено добре да се ядосвате — проговори замислено Рейнолд. — Дуелантът трябва да запази спокойствие. Добрият дуелант се отличава с абсолютно равнодушие спрямо триковете на противника си. — Той се усмихна и избягна без усилия поредния убийствен удар. В позата му имаше някаква нарочна небрежност, която вбесяваше противника му.

— Стойте си на мястото и се бийте като мъж! — изсъска злобно Лорънс.

— А къде остана елегантността? Нали целта е да дадеш урок на противника? Всеки идиот може да стъпи здраво на краката си и да размахва ножа си, за да разпори корема на противника и да чака, докато другият падне на колене от изтощение. Не бива така. Дуелът произхожда от старото право, което оценява превъзходството на мъжката сила и дава възможност на измамения да предизвика онзи, който му е причинил зло. Това старо право разрешава на ограбения да обвини грабителя, на опозорения да изобличи негодника, на роднината на убития да застане срещу убиеца в честна борба. По-слабият има право да изпрати свой заместник, който се ползва с всичките му права. Загубилият се обявява за виновен, защото господ е на страната на справедливостта.