Дженифър Блейк - Нежният измамник

Това беше блъф. А може би не? Анжелика не знаеше на какво да вярва. Имаше чувството, че кръвта, която течеше по вените й, е осеяна с мънички стъклени кристалчета. Ръцете й бяха леденостудени, само бузите й пламтяха като огън. Корсетът я стягаше толкова силно, че не й позволяваше да диша, и тя си пожела да се освободи завинаги от него.

Лорънс изобщо не се усъмни в думите на съпруга й. Натискът на пистолета върху ребрата й отслабна. В гласа му прозвучаха едновременно враждебност и примирение:

— Копеле.

— Много добре — изръмжа раздразнено Рейнолд и попита, опитвайки се да овладее яда си: — Оставате ли или се махате оттук? Ще се биете ли или ще избягате като страхливец? Крайно време е да решите, защото в къщата има и други хора, които ще се почувстват смъртно засегнати, че заплашвате Анжелика.

— Старият Крю не е в състояние да ме спре.

— В състоянието, в което е в момента, не. — Рейнолд вдигна рамене и бялата му копринена риза проблесна в мрака. — Но Майкъл Фарнес се обяви за неин защитник от мига, в който я видя, и сигурно ще се зарадва, ако му се удаде случай да завоюва благоразположението й. Ако никой от двама ни не преживее дуела, той ще поеме с удоволствие ролята на съпруг и утешител.

Лорънс изруга с най-груби думи. Пристъпи от крак на крак и Анжелика потръпна от силната миризма на страх и пот, която се излъчваше от него.

— Добре, ще се бием — изрече с внезапна решителност той. — Какво ще изберете, шпага или пистолет?

— За да спазим традицията — отговори меко Рейнолд, — оръжието ще изберете вие.

— Да, но откъде ще получим оръжията, които искам?

Рейнолд вдигна ръка и от мрака зад най-близкия дъб излезе Тит Жан. Без да каже дума, камериерът постави на земята две дървени сандъчета, едното дълго и тясно, другото квадратно. Нямаше съмнение какво е съдържанието им.

Лорънс се изсмя дрезгаво и погледна изпитателно противника си, сякаш искаше да прецени силата му.

— Вие мислите за всичко, а?

— Това ми е навик.

Лорънс продължи да се взира в неясните очертания на врага си, опитвайки се да прецени възможностите си за победа. После присви очи и отново се изсмя злорадо.

— Сигурно сте си помислили, че ще избера шпагата, защото рамото ви е ранено. Знам обаче, че има мъже, които умеят да си служат еднакво добре и с двете ръце и че вие сте точно един от тях. Аз не съм от глупаците, които тренират редовно и се учат от най-добрите фехтувачи, и няма да падна в капана ви. Умея да си служа доста добре с пистолетите, даже съм убил няколко души. Ала за вас се говори, че с един-единствен изстрел угасявате запалена свещ. Никога не съм стрелял на тъмно и не съм си служил с елегантните ви дуелни пистолети, така че и те не са подходящо оръжие за днешния дуел.

— Все пак трябва да изберете между шпагите и пистолетите.

— Наистина ли трябва? — Лорънс изпухтя презрително. — Хората, с които общувам в последно време, обикновено уреждат споровете си с ножове.

— Според мен този спорт е доста грубичък — отговори равнодушно Рейнолд, макар че подигравката в гласа му беше недвусмислена. Анжелика, която веднага си припомни тъмната уличка зад кръчмата и злобно съскащото острие на ножа, едва не изпищя.

— Може би, но на мен ми харесва — гласеше непоколебимият отговор. — Предпочитам ножовете. Разбира се, ако не разполагате с подходящи ножове, готов съм на компромис.

— Какъв компромис? Да сключа компромис с вас е като да позволя на гърмяща змия да се засели под стълбата на дома ми. Има неща, в които човек не бива да рискува, освен това аз съм напълно съгласен с избора на оръжията. Хората, които принадлежаха към малката ви армия, разполагат с достатъчно добри ножове. — Без да обръща глава, Рейнолд попита: — Тит Жан?

— Веднага, метр. — Грамадният слуга се отдалечи безшумно и Рейнолд се обърна отново към противника си: — Вероятно нямате нищо против, ако изберем за място на дуела тази дъбова горичка?

— Съгласен — отговори кратко Лорънс.

— Много добре — заяви спокойно Рейнолд и продължи: — Не бих желал да твърдя, че не сте запознат с валидния за дуелите кодекс на честта, но ще ви напомня, че когато застанем един срещу друг, извинения вече не се приемат. Предишния ден или дори на път към мястото на дуела да, но щом боят започне, вече е твърде късно.

— Нямам намерение да се извинявам на когото и да било.

— Тогава значи съм се излъгал. Вероятно причината е, че споменахте възможността за компромис — обясни небрежно Рейнолд. — Можете да си изберете секундант, който да защитава интересите ви по време на двубоя, но още отсега ви заявявам, че съпругата ми не е подходяща за тази роля. Обикновено жени не се допускат, освен това не вярвам, че тя ще съумее да остане безпристрастна. Разбира се, можете да продължите да я влачите със себе си като щит, но според мен тя ще ви бъде по-скоро в тежест, отколкото да ви донесе някаква полза.