Дженифър Блейк - Нежният измамник

— Какви подли заплахи, Едингтън. Ако носех пола или бях кърмаче, сигурно щях да се уплаша до смърт. Но аз помня много добре, че при последната ни нощна среща именно вие бяхте този, който си плю на петите.

Лорънс измърмори някакво проклятие и бързо пусна Анжелика, сякаш се беше опарил.

— Много добре — установи сухо Рейнолд. — Тъкмо щях да ви попитам какво търсите в имението на жена ми, макар че е очевидно. Търсили сте нещо, което сте изгубили поради собственото си невнимание. Не мисля, че ще го намерите тук, но ако се появи отнякъде, с удоволствие ще ви съобщя.

Лорънс раздвижи леко ръка и изведнъж Анжелика усети до ребрата си корав, студен предмет.

— Няма нужда да търсите, защото аз вече го намерих — изрече злобно бившият й годеник. — Отстъпете назад или ще забия един куршум в сърцето на любимата ви съпруга.

— Внимавай — прошепна с пресекващ глас Анжелика. — Той иска да те убие.

— Много мило, че ме предупреждаваш, скъпа — отговори равнодушно Рейнолд. — Макар че аз не го очаквах и че не е нужно. От мига, когато видях за първи път баща ти, аз разбрах, че той не е способен да те отвлече по този гаден, брутален начин. Той е твърде добре възпитан и притежава чувство за чест, за да прибегне до услугите на онази паплач.

— Вие май искате да ми намекнете, че аз не съм нито едното, нито другото — изфуча вбесено Лорънс. — Но какво значение има това, след като скоро ще умрете?

— Прав сте, че няма значение, но аз не мога да се примиря с мисълта, че някакъв избухлив самохвалко е способен да ме довърши — отговори небрежно Рейнолд. — Вие сте един дребен негодник, който се съюзява с градските джебчии и главорези. Това отива твърде далеч.

— Предотвратете го, ако можете — предложи с дрезгав смях Лорънс.

— Разбира се. — Рейнолд изкриви доволно лице. — Ще го разберете, когато направя онова, което трябва. Оная измет, дето сте я наели, няма да ви окаже кой знае каква помощ. Тит Жан и хората ми ги следят от мига, в който влязоха в „Боньор“. Сигурен съм, че вече са ги заловили.

Лорънс стисна до болка ръката на Анжелика. После сведе глава и се загледа със смръщено чело към мястото, където стоеше Рейнолд.

— Обаче Анжелика е в ръцете ми. Какво ще правите сега?

— Надявах се да се заинтересувате от един малък дуел, но започвам да мисля, че ви липсва кураж.

Гласът на Рейнолд звучеше все така безгрижно, но в него имаше смъртна заплаха и Анжелика усети как кръвта замръзна във вените й.

— Не — прошепна безсилно тя. — Не можете да направите това.

— Защо не, скъпа моя? — попита с нежен тон съпругът й.

Анжелика прокара език по пресъхналите си устни.

— Рамото ти, Рейнолд! Не си в състояние да се биеш!

— Вероятно си права, но все пак ще опитам. Макар че не беше особено умно от твоя страна да споменаваш пред Едингтън за слабостта ми. Разбира се, ако не очакваш с радост живота, който той ти обеща.

Анжелика поклати решително глава и къдриците нападаха по лицето й.

— Никога!

— Но също толкова малко се радваш на живота с мен. Кой може да разбере какво става в сърцето на една жена? И кой се опитва да проникне в него, особено ако вече държи наградата в ръката си? — Той се обърна делово към Лорънс: — „Боньор“ принадлежи на мен, защото като съпруг на Анжелика аз имам пълното право да разполагам със собствеността й. Ако искате плантацията, трябва да ми я отнемете със сила. Няма друг начин.

— О, Рейнолд, не! — изплака Анжелика. Гласът й преливаше от болка, но съпругът й не й обърна внимание.

Лорънс гледаше замислено врага си.

— И какво ще възпре хората ви да се нахвърлят върху мен, когато ви видят да падате?

— Моята дума — отговори спокойно Рейнолд и го погледна с очакване.

Лорънс избухна в смях.

— По-добре да заложа на сигурно и да отведа Анжелика. Не можете да ме спрете, защото ако се опитате, ще я убия.

— Вие очевидно нямате никакъв талант за преговори — установи презрително Рейнолд. — Ако тя умре, с нея ще умрат и всичките ви надежди да се сдобиете с „Боньор“. Толкова ли не разбирате, че със смъртта й ще загубите всичко, човече? Защо смятате, че имам интерес да ви спра? За мен това е повече от изгодно, защото по този начин ще сложите край на безнадеждните си стремежи да получите плантацията ми. Аз ще заповядам да ви застрелят и ще си живея спокойно в „Боньор“ като щастлив вдовец, освободен от грижата за съпруга, която никога не ме е интересувала.

„Освободен от грижата за съпруга, която никога не ме е интересувала“.