Александър Беляев - Главата на професор Доуел

Виждайки тази поддръжка, Мари Лоран погледна с упрек Артур.

— В такъв случай аз също ще ви съпровождам — каза той. В очите на Лоран блесна радост, но веднага тя се намръщи.

— Вие не бива… Още не сте здрав.

— А аз все пак ще дойда.

— Но…

— И няма да се откажа от тази мисъл, ако ще целият свят да е против мене! Вие още не ме познавате — усмихвайки се, повтори той нейните думи.

В деня на демонстрацията Керн прегледа внимателно главата на Брике.

— Ето какво — каза й той, като свърши прегледа. — Днес в осем часа вечерта ще ви отнесат на едно многолюдно събрание Там ще стане нужда да говорите. Отговаряйте кратко на въпросите, които ще ви се задават. Не бърборете излишно. Разбрахте ли?

Керн отвори въздушния кран и Брике прошипя:

— Разбрах, но бих помолила… позволете…

Керн излезе, без да я изслуша.

Вълнението му все се увеличаваше. Предстоеше му тежка задача — да достави главата в заседателната зала на научното дружество. Най-малкият тласък може да се окаже съдбоносен за живота на главата.

Беше приготвен специално приспособен автомобил. Масичката, на която стоеше главата с всички апарати, поставиха на специална площадка, снабдена с колела за придвижване по равния под и с ръчки за пренасяне по стълбите.

Най-после всичко беше готово. В седем часа вечерта тръгнаха на път.

Грамадната бяла зала беше залята от ярка светлина. В партера преобладаваха прошарените коси и лъскавите голи глави на мъжете на науката, облечени в черни фракове и сюртуци. Проблясваха стъклата на очилата. Ложите и амфитеатърът бяха предоставени на отбраната публика, която имаше някакво отношение към учения свят.

Разкошните тоалети на дамите, бляскащите брилянти напомняха обстановката на концертната зала при излизането на световни знаменитости.

Сдържаният шум на очакващите началото зрители изпълваше залата. До естрадата зад своите масички като оживен мравуняк сновяха кореспонденти на вестници, острейки моливите си за стенографски записвания.

Отдясно бяха инсталирани редица киноснимачни апарати, за да запечатат на лента всички моменти от излизането на Керн и съживената глава. Върху естрадата беше се разположил почетният президиум от най-крупните представители на учения свят. Посред естрадата се издигаше катедра. Върху нея — микрофон за предаване по радиото речите, за да бъдат чути по целия свят. Втори микрофон стоеше пред главата на Брике. Тя се възвишаваше от дясната страна на естрадата. Умело и умерено сложеният грим придаваше на главата на Брике свеж и привлекателен вид и заглаждаше тежкото впечатление, което щеше да направи на неподготвените зрители. Болногледачката и Джон седяха до нейната масичка.

Мари Лоран, Артур Доуел, Ларе и Шауб седяха на първия ред, на две крачки от подиума, върху който стоеше катедрата. Само Шауб, като от никого „неразшифрован“, беше в обикновения си вид. Лоран се яви във вечерен тоалет и с шапка. Тя държеше ниско главата си, прикривайки се с полите на шапката, за да не я познае Керн, Артур Доуел и Ларе дойдоха гримирани. Техните черни бради и мустаци бяха направени артистично. За по-голяма конспиративност беше решено да си дават вид, че „не се познават“ един друг. Всеки седеше мълчаливо, оглеждайки с разсеян поглед съседите си. Ларе беше в потиснато състояние: той едва не припадна, като видя главата на Брике.

Точно в осем часа на катедрата се качи професор Керн. Той беше по-бледен от обикновено, но пълен с достойнство.

Събранието го приветствува с дълго немлъкващи аплодисменти. Кинооператорите затракаха. Вестникарският мравуняк утихна. Професор Керн започна доклада за мнимите си открития.

Това беше блестяща по форма и ловко построена реч. Керн не забрави да спомене за предварителните, много ценни работи на без време загиналия професор Доуел. Но като въздаваше дан на работите на покойния, той не забравяше и за своите „скромни заслуги“. За слушателите не трябваше да остава никакво съмнение, че всичката чест за откритието принадлежи нему, на професор Керн.

Неговата реч беше няколко пъти прекъсвана от аплодисменти. Стотици дами насочваха към него бинокли и лорнети. Биноклите и моноклите на мъжете се устремяваха с не по-малък интерес към главата на Брике, която се усмихваше принудено.

По знак на професор Керн болногледачката отвори крана, пусна въздушната струя и главата на Брике получи възможност да говори.

— Как се чувствувате? — запита я едно старче учен.