Александър Беляев - Главата на професор Доуел

Трябва да се устрои вестникарски шум около най-великото откритие на професор Керн… Демонстрацията може да бъде направена след три дена, когато главата на Брике малко дойде на себе си след потресението и привикна с мисълта за загубата на тялото. Е, сега. Керн мина в лабораторията, порови се в шкафчетата, извади спринцовка, бензинова лампа, взе памук, кутийка с надпис парафин и отиде при главата на професор Доуел.

Къщичката на Ларе служеше за щаб квартира на заговорниците: Артур Доуел, Ларе, Шауб и Лоран. На общ съвет беше решено че за Лоран е рисковано да се връща в своята квартира. Но понеже Лоран искаше по-скоро да се види с майка си, Ларе отиде при мадам Лоран и я докара в своя дом. Като видя дъщеря си здрава и невредима, старицата едва не изгуби съзнание от радост. Ларе трябваше да я подхване и сложи в креслото. Майката и дъщерята се настаниха в две стаи на третия етаж. Радостта на мадам Лоран се помрачи само от това, че Артур, „спасителят“ на нейната дъщеря все още лежеше болен. За щастие той не твърде дълго беше подложен на действието на удушливия газ. Проявяваше се и неговия изключително здрав организъм. Мадам Лоран и дъщеря и дежуреха подред до леглото на болния. През това време Артур се сдружи много с Лоранови, Мари Лоранс се грижеше за него повече от внимателно. Понеже нямаше възможност да помогне на главата на бащата, тя пренесе грижите си върху сина. Така и се струваше. Но имаше и друга причина, която я караше да отстъпва с нежелание на майка си мястото на болногледачка. Артур Доуел, беше първият мъж, който порази нейното девическо въображение. Запознаването с него стана в романтична обстановка — той като рицар я открадна и освободи от страшния дом на Равино. Трагичната съдба на неговия баща налагаше и върху него печата на трагичността. Артур Доуел посрещаше Мари Лоранс с не по-малко ласкав поглед. Той по-добре се ориентираше в своите чувства и не скриваше от себе си, че неговата ласкавост не е само дълг на болния по отношение на своята внимателна болногледачка.Нежните погледи на младите не останаха незабелязани от обкръжаващите ги. Майката на Лоран си даваше вид, че нищо не забелязва, макар явно напълно да одобряваше избора на дъщеря си. Шауб в увлечението си от спорта, презрително отнасящ се към жените, се усмихваше насмешливо и в душата си жалеше Артур, а Ларе въздишаше тежко виждайки зарята на чуждото щастие, и неволно си спомняше прекрасното тяло на Анжелика, на което сега най-често си представяше главата на Брике, а не на Гай. Той даже се сърдеше на себе си за тази „измяна“, но се оправдаваше, че тук играе роля само закона на асоциациите: главата на Брике следваше навсякъде тялото на Гай. Артър с нетърпение очакваше времето, когато доктора ще му разреши да ходи. Но му беше разрешено само да говори, без да става от леглото, а окръжаващите наредиха да пазят дробовете му. Волю неволю нему се падна да вземе ролята на председател, който изслушва мнението на другите, и накъсо възразява или резюмира. Особена разпаленост внасяха Лари и Шауб. Шауб някак си се смяташе жертва на равина и развиваше планове за „разбойническо“ нападение срещу него.

— Ние не успяхме да убием това куче. А трябва да се унищожи. Всеки дъх на това куче осквернява земята! Аз ще се успокоя само тогава, когато го удуша със собствените си ръце. Ето вие казвате — горещеше се той обръщайки се към Доуел, — че е най-добре да се остави тази работа на съда и палача. Но Равино сам ни казваше, че е подкупил властта.

— Местната — добавяше Доуел.

— Почакайте, Доуел — намесваше се в разговора Ларе. — За вас е вредно да говорите. С Равино всякога ще съумеем да си видим сметките. Най-близката ни цел е да разкрием престъпленията на Керн и да намерим главата на професор Доуел. Ние трябва по какъвто и да е начин да проникнем в дома на Керн.

— Но как ще проникнем? — запита Артур.

— Как ли? Както проникват касоразбивачите и крадците.

— Вие не сте касоразбивачи. Това също не е малко изкуство.

Ларе се замисли, после се удари по челото.

— За гастрола ще поканим Жан. Защото Брике ми откри, като на приятел, тайната негова професия. Той ще бъде поласкан! Единствен път в живота си ще извърши счупване на ключове на врати без користни подбуди.

— А ако не е толкова безкористен?

— Ще му заплатим. Той може само да ни проправи път и да се скрие от театралната сцена, преди да извикаме полиция, а това ние, разбира се, ще направим.

Но Артур Доуел охлади пламъка му. Тихо и бавно той започна да говори: