Александър Беляев - Главата на професор Доуел

— Ще се оправи — уверяваше Керн. — Ще пеете.

И Брике скоро се опита да пее. Лоран беше поразена от това пеене. Горните ноти Брике вземаше с доста писклив и не много приятен глас, а в средния регистър гласът звучеше много неясно и даже хъркаше. Но затова пък долните ноти бяха очарователни. Това беше превъзходен гръден контраалт.

„Защото гърлените връзки са по-високо от мястото на срязването на шията и принадлежат на Брике — мислеше Лоран, — а откъде пък този двоен глас и различният тембър на горния долен регистър? Физиологическа загадка. Не зависи ли това от процеса на подмладяване на главата на Брике, която е по-възрастна от нейното ново тяло? Или може би това е някак свързано с нарушение на функциите на централната нервна система? Съвършено непонятно… Интересно е да се знае чие е това младо, изящно тяло, на каква нещастна глава е принадлежало…“

Без да говори нещо на Брике, Лоран започна да преглежда вестниците, в които се печаташе списъкът на загиналите при катастрофата на влака. Скоро й попадна бележката, че италианската артистка Анжелика Гай, която пътувала с влака, претърпял катастрофа, е изчезнала безследно. Трупът й не бил намерен и над разрешението на тази загадка умуваха вестникарските кореспонденти. Лоран беше почти уверена, че главата на Брике е получила тялото на загиналата артистка.

Най-после в живота на Брике настана велик ден. Свалиха последните бинтове от нея и професор Керн й разреши да стане.

Тя стана и опирайки се на ръката на Лоран, се разходи по стаята. Движенията й бяха неуверени и малко поривисти. Понякога правеше странни жестове с ръка: донякъде ръката й се движеше плавно, после следваше задръжка и някак си принудено движение, което преминаваше пак в плавно.

— Всичко ще мине — убедено говореше Керн. Безпокоеше го само малката раничка на стъпалото на Брике. Раничката заздравяваше бавно. С време и тя заздравя дотолкова, че Брике не изпитваше болки даже настъпвайки болния крак. А след няколко дни Брике вече се опитваше да танцува.

— Не мога да разбера тази работа — говореше тя, — някои движения ми се удават свободно, а други са затруднени. Вероятно не съм свикнала да управлявам новото си тяло… А то е великолепно! Погледнете краката, мадмоазел Лоран. И ръстът е отличен. Само тези шевове на шията… Ще става нужда да ги закривам. Затова пък тази бенка на рамото е очарователна, нали? Ще си ушия дреха с такъв фасон, че тя да се вижда… Не, аз съм напълно доволна от своето тяло.

„Своето тяло!“ — мислеше Лоран. — „Бедната Анжелика Гай!“

Всичко, което Брике така дълго задържаше в себе си, избликна отведнъж. Тя затрупа Лоран с искания, поръчки, молби за костюми, бельо, обуща, шапки, модни списания, козметически принадлежности.

Тя беше представена на главата на професор Доуел от Керн в ново сиво облекло. И понеже това беше мъжка глава, Брике не можеше да не пококетничи. Тя беше много поласкана, когато главата на Доуел прохриптя:

— Отлично! Вие се справихте отлично със задачата си, колега, поздравявам ви!

И Керн подръка с Брике, сияейки като младоженец, излезе от стаята.

— Седнете, мадмоазел — галантно каза Керн, когато дойдоха в кабинета му.

— Не зная как да ви благодаря, господин професоре — каза тя, отпусна нежно очи и след това кокетно го погледна. — Вие направихте толкова много за мене… А аз с нищо не мога да ви възнаградя.

— Това не е нужно. Аз съм възнаграден повече, отколкото мислите.

— Много се радвам. — И Брике обгърна Керн с още по-лъчист поглед. — А сега разрешете ми да си отида… да се изпиша от болницата.

— Как да си отидете? От коя болница? — не разбра изведнъж Керн.

— Да си отида у дома. Представям си какъв фурор ще направи появяването ми сред другарките!

„Тя се гласи да си отива!“ Керн не допускаше такава мисъл. Той положи огромен труд, разреши най-сложната задача, извърши невъзможното съвсем не за да направи Брике фурор сред своите лекомислени другарки. Той сам искаше да произведе фурор с демонстрацията на Брике пред обществото на учените. Впоследствие може и да й даде известна свобода, но сега за това и дума не може да става.

— За съжаление не мога да ви пусна, мадмоазел Брике. Вие трябва да останете още известно време в моя дом, под мое наблюдение.

— Но защо? Аз се чувствувам великолепно — възрази тя, играейки си с ръката.

— Да, но може да ви стане по-зле.

— Тогава ще дойда при вас.

— Позволете ми да зная по-добре кога можете да си отидете оттук — вече рязко каза Керн. — Не забравяйте какво бяхте без мене.