Александър Беляев - Главата на професор Доуел

Старикът посочи мълчаливо трупа.

— Гълъбице ти наша, мъченице нещастна! — зави старицата, приближавайки се до обезглавения труп.

Керн разбра, че със старицата ще бъде трудно да се погоди.

— Чуйте, мадам — каза той приветливо, като се обърна към нея. — Тук аз разговарях с вашия мъж и узнах, че сте притеснени материално.

— Притеснени или не, не просим от други — отряза не без гордост старицата.

— Да, но… виждате ли, аз съм член на благотворителното погребално дружество. Мога да поема погребението на вашата племенница за сметка на дружеството, както и всички грижи около това погребение. Ако искате, можете да ми възложите това а вие си вървете по своята работа, чакат ви вашите деца и сирачета.

— Ти какво си надрънкал? — нахвърли се старицата върху мъжа си. И като се обърна към Керн, каза: — Благодаря ви, господине, но аз съм длъжна да изпълня всичко, както се полага. Ще се справим някак и без вашето благотворително дружество. Какво се пулиш? — премина тя към обикновения тон на разговор с мъжа си. — Вземай покойницата. Да вървим. Аз докарах и ръчната количка.

Всичко това беше казано с такъв решителен тон, че Керн се поклони сухо и се отдалечи.

„Досадно! Не, наистина днес е несполучлив ден.“

Той тръгна към изхода и като отведе вратаря настрана, тихо му каза:

— Та гледайте, ако има нещо подходящо, веднага ми звъннете по телефона.

— О, господарю, непременно — закима с глава вратарят, получавайки от Керн голям бакшиш.

Керн обядва в ресторанта и се върна у дома си. Когато влезе в стаята на Брике, тя го посрещна с обикновения в последно време въпрос:

— Намерихте ли?

— Намерих, но несполучливо, дявол да го вземе! — отговори той. — Потърпете.

— Но нима все пак нищо подходящо нямаше? — не млъкваше Брике.

— Имаше ей такива кривокраки охлюви. Ако искате, аз…

— Ах, не, по-добре ще потърпя. Не искам да бъде охлюв.

Керн реши да си легне по-рано от обикновено, за да стане също по-рано и отново да отиде в моргата. Но още не беше заспал и телефонът зазвъня. Керн изруга и взе слушалката.

— Ало! Слушам. Да, професор Керн. Какво? Катастрофа на влака до самата гара ли? Маса трупове? Да, разбира се, веднага. Благодаря ви.

Керн започна бързо да се облича, извика Джон и каза:

— Колата!

След петнадесет минути той летеше вече по нощните улици като на пожар.

Вратарят не беше излъгал. Тази нощ смъртта беше пожънала богата жетва. Непрекъснато мъкнеха трупове. Всички маси бяха затрупани с тях. Скоро стана нужда да ги оставят на пода. Керн беше във възторг. Той благославяше съдбата, че тази катастрофа не беше се случила през деня. Вероятно вестта за нея още не беше се пръснала из града. Странични хора в моргата нямаше.

Керн разглеждаше още неразсъблечените и неумити трупове. Всичките бяха съвсем пресни. Изключително щастлив случай. Едно беше лошо, че и този благодетелен случай не държеше сметка за специалните изисквания на Керн. Повечето от телата бяха разкъсани или на много места повредени. Но Керн не губеше надежда, понеже идваха все нови трупове.

— Покажете ми тази — обърна се той към служещия, който носеше трупа на девойка в сив костюм.

Черепът беше разбит в тилната част. Косите бяха окървавени, дрехите също. Но дрехите не бяха измачкани. „Изглежда, повредите на тялото са малки… Става. Телосложение доста плебейско — вероятно някаква камериерка, но по-добре такова, отколкото нищо“ — мислеше Керн.

— А това? — Керн посочи друга носилка. — Та това е цяла находка! Съкровище! Дявол да го вземе, все пак досадно е, че е загинала такава жена!

Оставиха на пода трупа на млада жена с необикновено красиво аристократично лице, върху което беше застинало само едно дълбоко учудване. Беше й пробит черепът над дясното ухо. Очевидно смъртта беше настъпила моментално. На бялата й шия се виждаше бисерна огърлица. Изящното черно копринено облекло беше само малко скъсано долу и от врата до раменете.

На разголеното рамо се виждаше бенка.

„Както у онази“ — помисли Керн. — „Но това… каква красота!“ — Керн измери бързо шията. — „Като по поръчка.“

Той свали скъпата огърлица от истински големи бисери, хвърли я на служещите и каза:

— Вземам този труп. Но понеже нямам време да направя тук внимателен преглед на труповете, то за всеки случай вземам и този. — Той посочи трупа на първата девойка. — По-скоро, по-скоро. Завийте ги с чаршаф и ги изнесете. Чувате ли? Тълпата се събира. Ще трябва да отворите моргата и след няколко минути тука ще бъде истинско стълпотворение.