Александър Беляев - Главата на професор Доуел

Труповете бяха изнесени, сложени в автомобила и бързо доставени в дома на Керн.

Всичко необходимо за операцията беше вече предварително подготвено. Денят — по-вероятно нощта на възкресението на Брике настъпи. Керн не искаше да губи нито минута.

Двата трупа бяха измити и донесени в стаята на Брике завити в чаршафи и сложени на операционната маса.

Главата на Брике гореше от нетърпение да види новото си тяло, но Керн умишлено постави масата така, че главата да не вижда труповете, докато не бъдат привършени всички приготовления.

Керн бързо отсече главите на труповете. Главите бяха завити в платно и изнесени от Джон, краищата на срязването в масата измити и телата приведени в ред.

Като огледа още веднъж критически телата, Керн поклати загрижено глава. Тялото с бенка на рамото беше с безукорна красота на формите и особено печелеше в сравнение с тялото на „камериерката“ — ширококостно, ъгловато, недобре скроено, но добре съшито. Разбира се, Брике ще си избере тялото на таз аристократическа Диана. Обаче при внимателен преглед на тялото Керн забеляза у Диана, както я наричаше той, известен дефект: на стъпалото на десния крак имаше малка рана, причинена от някаква обрезка от желязо. Това не представляваше голяма опасност. Керн изгори раната. Да се опасява от заразяване на кръвта още нямаше основание. Но все пак за успеха на операцията с тялото на „камериерката“ той беше по-спокоен.

— Обърнете главата на Брике — каза Керн, обръщайки се към Лоран. За да не пречи Брике с бърборенето си през време на подготвителната работа, беше й запушена устата, т.е. беше изключен балонът със сгъстен въздух. — Сега можете да пуснете въздушната струя.

Когато главата на Брике видя труповете, тя извика така, сякаш неочаквано се беше опарила. Очите й се разшириха от ужас. Един от тези трупове трябваше да стане нейно собствено тяло. За пръв път остро, до болка почувствува цялата необикновеност на тази операция и започна да се колебае.

— Е, какво? Как ви харесват труповете на тези тела?

— Аз… страхувам се… — изхриптя главата. — Не, не, аз не мислех, че това е толкова страшно… не искам…

— Не искате? В такъв случай ще пришия към трупа главата на Тома. Тома ще стане жена. Искате ли, Тома, да получите веднага тяло?

— Не, почакайте — изплаши се главата на Брике. — Съгласна съм. Искам да имам ей това тяло… с бенката на рамото.

— А аз ви съветвам да изберете ето това. То не е толкова красиво, но затова пък няма ни една драскотина.

— Аз не съм перачка, а артистка — забеляза гордо главата на Брике. — Искам да имам красиво тяло. И бенка на рамото… Това се харесва много на мъжете.

— Нека бъде, както казвате — отговори Керн. — Мадмоазел Лоран, пренесете главата на мадмоазел Брике на операционната маса. Направете това внимателно, изкуственото кръвообращение на главата трябва да продължава до последния миг.

Лоран се занимаваше с последните приготовления на главата на Брике. На лицето на Брике бяха изписани крайно напрежение и вълнение. Когато главата беше пренесена на масата, Брике не издържа и закрещя така, както не беше крещяла никога:

— Не искам! Не искам! Не трябва! По-добре ме убийте! Страхувам се! А-а-!…

Без да прекъсва работата си, Керн извика рязко на Лоран:

— Затворете по-скоро въздушния кран! Вкарайте в хранителния разтвор хедонал и тя ще заспи.

— Не! Не! Не!

Кранът беше затворен, главата замълча, но продължаваше да мърда с устни и да гледа с израз на ужас и молба.

— Господин професоре, можем ли да правим операция против нейната воля? — запита Лоран.

— Сега не е време да се занимаваме с етически проблеми — отговори сухо Керн. — После тя ще ми благодари. Вършете работата си или излезте и не ми пречете.

Но Лоран знаеше, че не може да излезе — без нейна помощ операцията би се оказала още по-съмнителна. И тя, насилвайки се, продължаваше да помага на Керн. Главата на Брике така буйствуваше, че тръбичките едва не изскочиха от кръвоносните съдове. Джон дойде на помощ и придържаше главата с ръце. Постепенно конвулсиите на главата спряха, очите се затвориха: хедоналът извършваше своето действие.

Професор Керн пристъпи към операцията.

Тишината беше прекъсвана само от късите заповеди на Керн, който искаше да му подадат един или друг хирургически инструмент. От напрежение се надуха даже жилите на челото му. Той пусна в ход цялата си блестяща хирургическа техника, съчетаваше бързината с необикновената внимателност и предпазливост. Въпреки цялата си ненавист към Керн Лоран не можеше да не се възхищава в тази минута от него. Той работеше като вдъхновен артист. Неговите ловки чувствителни пръсти вършеха чудеса.