Александър Беляев - Главата на професор Доуел

Обаче тя скоро се убеди, че работата не е толкова проста. Сутринта в бели халати при нея дойдоха професор Керн, Лоран и Джон. Керн разпореди да бъде снета внимателно главата на Брике от стъклената поставка и да бъде поставена с лице нагоре, така че да може да се вижда цялото срязване на шията. Храненето на главата с наситена с кислород кръв не се прекратяваше.

Керн се задълбочи в изучаване и измерване.

— Въпреки всичкото еднообразие на човешката анатомия — казваше Керн — всяко човешко тяло има своите индивидуални особености. Понякога е трудно да различиш дали пред тебе се намира външната, или вътрешната сънна артерия. Не е еднаква и дебелината на артериите, и ширината на дихателното гърло даже у хора с еднакъв обем на шията. Много ще трябва да се разправям и с нервите.

— Но как ще оперирате? — запита Лоран. — Като поставите среза на шията върху среза на туловището, вие по този начин ще закриете цялата повърхност на срязването.

— Там е работата. Ние с Доуел поработихме по този въпрос. Ще се наложи да се правят редица надлъжни сечения — да се отива от центъра към периферията. Това е много сложна работа. Ще трябва да се направят пресни сечения на шията на главата и трупа, за да се достигне до неумрели още, жизнеспособни клетки. Но все пак главното затруднение не е в това. Главното е как да се унищожат в тялото на трупа продуктите на започналото гниене или местата на инфекциозното заразяване, как да се очистят кръвоносните съдове от съсирената кръв, да се напълнят с прясна кръв и да се накара да заработи „моторът“ на организма — сърцето… А гръбначният мозък? Най-малкото докосване до него предизвиква силна реакция, често с най-тежки последствия.

— И как възнамерявате да преодолеете всички тези трудности?

— О, това е моя тайна. Когато опитът сполучи, аз ще публикувам цялата история на възкресяването от мъртвите. Е, а сега достатъчно. Поставете главата на мястото й. Пуснете въздушната струя. Как се чувствувате, мадмоазел? — запита Керн, обръщайки се към главата на Брике.

— Благодаря, добре. Но чуйте, господин професоре, аз съм много обезпокоена… Тук вие говорихте за разни непонятни неща, но аз разбрах, че вие се готвите да режете шията ми надлъж и напряко. Това ще бъде цяло безобразие. Къде ще се покажа с такава шия, която ще прилича на котлет?

— Аз ще се постарая да бъдат по-малко забележими белезите. Но, разбира се, не ще успея напълно да скрия следите от операцията. Не правете отчаяни гримаси, мадмоазел, вие ще можете да носите на шията си кадифена панделка или даже колие. Така и ще бъде. Аз ще ви го подаря в деня на вашето „раждане“. А ето още какво. Сега вашата глава е малко позасъхнала. Когато заживеете нормален живот, тя трябва да напълнее. За да се узнае нормалният обем на шията ви, трябва да ви „поохраним“ още сега, иначе могат да произлязат неприятности.

— Но аз не мога да ям — жално отговори главата.

— Ние ще ви храним чрез тръбите. Аз приготвих особен състав — обърна се той към Лоран. — Освен това трябва да усилим и вкарването на кръв.

— Включвате ли в хранителната течност мазнини?

Керн направи неопределен жест с ръка.

— Дори и да не затлъстее, главата ще „набухне“, а това ни и трябва. И така — завърши той, — остава най-главното: молете бога, мадмоазел Брике, по-скоро да загине някоя красавица, която да ви заеме след смъртта си своето прекрасно тяло.

— Не говорете така, това е ужасно! Човекът трябва да умре, за да получа аз тялото… И, докторе, аз се страхувам. Защото това е тяло на мъртвец. А ако изведнъж тя дойде и поиска тялото си?

— Коя тя?

— Мъртвата.

— Но тя няма да има крака, за да дойде — смеейки се, отговори Керн. — Пък ако все пак дойде, вие ще й кажете, че сте дали на нейното тяло глава, а не тя на вас тяло и тя, разбира се, ще ви бъде благодарна за този подарък. Отивам да дежуря в моргата. Пожелайте ми сполука!

Успехът на опита зависеше много от намирането на колкото може по-пресен труп и затова Керн заряза всички други работи и почти се пресели в моргата, чакайки щастлив случай.

Той ходеше с цигара в уста из дългото здание така спокойно, сякаш се разхождаше по булевард. Матовата светлина падаше от тавана върху дългите редове мраморни маси. На всяка маса лежеше труп, разсъблечен и измит вече със струя вода.

Мушнал ръце в джобовете на палтото и със запалена цигара, Керн обхождаше дългите редици маси, заглеждаше се в лицата и от време на време повдигаше кожените покривала, за да разгледа тялото.