Александър Беляев - Главата на професор Доуел

— Кажете ми, ако… много грешен човек се изповяда пред свещеник и се покае за греховете си, може ли такъв човек да получи опрощаване на греховете и да отиде в рая?

— Разбира се, може — отговори сериозно Лоран.

— Аз така се страхувам от адските мъки… — призна си Брике. — Моля ви се, извикайте ми поп… искам да умра християнка…

И главата на Брике с вид на умираща мъченица отправи очи нагоре. После ги отпусна и възкликна:

— Какъв интересен е моделът на роклята ви! Това последната мода ли е? Вие отдавна не сте ми донасяли модни списания.

Мислите на Брике се върнаха към земните интереси.

— Къса пола… Красивите крака много печелят при късите рокли. Моите крака! Моите нещастни крака! Видяхте ли ги? О, когато танцувах, тези крака вземаха ума на мъжете!

В стаята влезе професор Керн.

— Как е работата? — весело запита той.

— Чуйте, господин професоре — обърна се Брике към него, — аз не мога така… вие трябва да ми прикачите нечие тяло… Аз ви молих вече веднъж за това и сега пак моля. Много моля. Уверена съм, че ако поискате само, ще можете да направите това…

„Дявол да го вземе, а защо не?“ — помисли професор Керн. Макар да си беше присвоил всичката чест на съживяване на човешки глави, отделени от тялото, в душата си той съзнаваше, че този сполучлив опит е всецяло заслуга на професор Доуел. Но защо да не отиде по-далеч от Доуел? От двама загинали хора да състави един жив — това би било грандиозно! И цялата чест при сполука в опита би принадлежала по право само на Керн. Впрочем от някои съвети на главата на Доуел все пак би могъл да се възползува. Да, над това непременно трябва да се помисли.

— А на вас много ли ви се иска още да поиграете? — усмихна се Керн и пусна в главата на Брике струя цигарен дим.

— Искам ли? Аз ще танцувам ден и нощ. Ще махам ръце като вятърна мелница, ще пърхам като пеперудка… Дайте ми тяло, младо, красиво женско тяло!

— Но защо непременно женско? — закачливо запита Керн. — Ако поискате, аз мога да ви дам и мъжко тяло.

Брике го погледна с учудване и ужас.

— Мъжко тяло? Женска глава на мъжко тяло? Не, не, това ще бъде ужасно безобразие! Трудно е даже да се измисли костюм…

— Но тогава вие няма вече да бъдете жена. Вие ще се превърнете в мъж. Ще ви пораснат мустаци и брада, ще се измени гласът. Нима не искате да се превърнете в мъж? Много жени съжаляват, че не са се родили мъже.

— Това са вероятно такива жени, на които мъжете не са обръщали никакво внимание. Такива, разбира се, биха спечелили от превръщането им в мъже. Но аз… аз не се нуждая от това. — И Брике вдигна гордо красивите си вежди.

— Е, нека бъде, както искате. Ще си останете жена. Ще се постарая да ви намеря подходящо тяло.

— О, професоре, ще ви бъда безкрайно благодарна. Можете ли да направите това сега? Представям си какъв ефект ще направя, когато отново се върна в „Шаноар“…

— Това не става така скоро.

Брике продължаваше да бърбори, но Керн се отстрани вече от нея и се обърна към Тома:

— Как е работата, приятелю?

Тома не слушаше разговора на професора с Брике. Зает със своите мисли, той погледна мрачно Керн и нищо не отговори.

Откакто професор Керн обеща на Брике да й даде ново тяло, настроението й рязко се промени. Адските кошмари не я преследваха вече. Тя не мислеше повече за задгробното съществуване. Всичките й мисли бяха погълнати от грижите за предстоящия й нов земен живот. Като се гледаше в огледалото, тя се безпокоеше, че лицето й беше станало мършаво, а кожата придобила жълтеникав оттенък. Тя измъчи Лоран, караше я да й навива косите, да оправя прическата и да гримира лицето й.

— Професоре, нима ще остана такава мършава и жълта? — с безпокойство питаше тя Керн.

— Вие ще станете по-красива, отколкото сте били — успокояваше я той.

— Не, с бои тук не ще помогнеш, това е самоизлъгване — говореше тя след излизането на професора. — Мадмоазел Лоран, ние ще правим студени бани и масаж. Около очите и от носа към устните ми се появиха нови бръчки. Мисля, че ако се масажират добре, ще се изгубят. Една моя приятелка… Ах, да, забравих да ви запитам, намерихте ли сива коприна за рокля? Сивият цвят много ми отива. А модни списания донесохте ли? Отлично! Жалко, че не може да се прави проба. Не зная какво тяло ще имам. Добре е да ми намери по-високо на ръст, с тесни бедра… Разтворете списанието.

И тя се задълбочи в тайните на красотата на женските накити.

Лоран не забравяше за главата на професор Доуел. Тя все така се грижеше за нея и сутрин се занимаваше с четене, но за разговор не оставаше време, а Лоран искаше да говори още за много неща с Доуел. Тя все повече се преуморяваше и нервничеше. Главата на Брике не й даваше минута покой.