Алфред Бестър - Тигър! Тигър!

„Не няма да ми направиш нищо… Нищо няма да ми направиш Аз съм Сигурд Магсман. Аз съм Сигурд телепатът. Няма да посмееш.“

— Синко, аз съм Гъли Фойл, обществен враг номер едно в Слънчевата система. Само на крачка съм от края на целогодишно преследване. Рискувам главата си, защото имам нужда от теб, за да разчистя сметките си с кучия му син, който… Синко, аз съм Гъли Фойл. Няма нещо, което да ме спре.

Телепатът започна да излъчва ужас така шумно, че тревогата му звучеше по целия марсиански Сен Мишел. Фойл сграбчи плътно възрастното дете, акселерира и го изнесе навън. След това джонтира.

СПЕШНО! СВРЪХСЕКРЕТНО! СИГУРД МАГСМАН Е ОТВЛЕЧЕН ОТ МЪЖ. НАПОДОБЯВАЩ ГЪЛИ ФОЙЛ. НАРИЧАН СЪЩО ФОРМЕЙЛ ОТ ЦЕРЕРА. ОБЩЕСТВЕН ВРАГ НОМЕР ЕДНО В СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА. МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО Е ПРИБЛИЗИТЕЛНО ОПРЕДЕЛЕНО. БРИГАДАТА КОМАНДОСИ — В ТРЕВОГА! ИНФОРМИРАЙТЕ ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ.

СПЕШНО! СПЕШНО! СПЕШНО!

Древната секта Склотски от Белорусия вярвала, че корена на цялото зло по света се крие в секса и практикувала зверско кастриране, за да изкорени злото из основи. Модерните склотски вярват, че чувствата са пътят на Дявола и практикуват един още по-варварски обичай. Този, който влезе в колонията Склотски, за която привилегия се плаща цяло състояние, се подлага с радост на операция, при която из корени се премахва сензорната нервна система, и заживява без зрение, слух говор, обоняние, вкус и усещане за допир.

Когато влизат за пръв път в манастира, на посветените се показват елегантни клетки от слонова кост и им се дава да разберат, че ще прекарат остатъка от живота си под нежни грижи в спокойно усамотение, в действителност безчувствените създания биваха пращани в катакомбите, където седяха върху груби каменни плочи и ги хранеха и наглеждаха веднъж дневно. В продължение на двадесет и три от двадесет и четирите часа на денонощието те седяха самотни в тъмнината, гладни, забравени, нежелани.

— Живи мъртъвци — промърмори Фойл. Той дезактивира, пусна долу Сигурд Магсман и включи светлините на ретината в очите си, като се опитваше да пробие непрогледния мрак. На повърхността беше полунощ, но в катакомбите цареше вечна нощ. Сигурд Магсман предаваше ужаса и тревогата си с такава телепатична сила, че Фойл се видя принуден да го раздруса отново.

— Млъкни! — шепнеше той — Не можеш да събудиш тези мъртъвци. Открий сега кой е Линдси Джойс.

„Те са болни… всички са болни… като с червеи в главите… червеи и болести, и…“

— Христе, та нима аз не зная. Хайде по-скоро да приключваме, че може да стане лошо.

Те слязоха надолу по виещия се лабиринт на катакомбите. Каменни плочи бяха подредени по стените от пода до тавана. Склотски, бели като охлюви, безгласни като трупове, неподвижни като Буда, изпълваха каверната с миризма на живи трупове. Телепатичното дете плачеше и пищеше. Фойл не отслабваше нито за миг безжалостната си хватка върху него и не се отказваше. — Джонсън, Райт, Кили, Граф. Настро, Андърууд… Господи, та те са хиляди тук — Фойл четеше по бронзовите идентификационни табелки, закачени върху каменните плочи. — Търси, Сигурд! Намери Линдси Джойс. Не можем да прегледаме всички имена едно след друго. Ригал, Кон, Брейди, Винсент. Какбо по…?

Фойл се отдръпна. Една от белите като кост фигури го перна по челото. Ръката се люшкаше и гърчеше, лицето потръпваше в спазми. Всички бледи охлюви върху етажерките се извиваха и гърчеха. Постоянното телепатично предаване на Сигурд Магсман на ужас и тревога беше стигнало до тях и ги измъчваше.

— Тихо! — сопна му се Фойл. — Спри. Намери Линдси Джойс и ще се измъкнем оттук. Търси и го открий.

„Там по-долу — плачеше Сигурд. — Право надолу, Седем, осем, девет етажерки по-долу. Искам да си отида в къщи. Лошо ми е. Аз…“

Фойл веднага забърза със Сигурд надолу из катакомбите, като четеше идентификационните табелки, докато накрая стигна.

Това беше неговият враг, подстрекателят, виновен за обричането му на смърт и за смъртта на още шестстотин души от Калисто. Това бе врагът, когото той търсеше и преследваше от месеци. Това бе врагът, за когото бе приготвил мъчителна смърт в оборудваната каюта на яхтата си. Това беше „Ворга“. Беше жена.

Фойл бе като поразен от гръм. В тази пуританска епоха имаше много съобщения за жени, представящи се за мъже, за да влязат в жеивота, затворен за тях, но той никога не бе чувал за жена в търговския флот, а тази бе успяла да се маскира така сполучливо, че да стигне до висок офицерски ранг.