Алфред Бестър - Тигър! Тигър!

— Не — каза Джизбелла, — вътрешните ти качества са се изписали върху него. Това, което виждаш, е чудовището заедно с лъжеца и измамника.

— За Бога! Излез! Остави ме сам!

— Чудовище — повтори Джизбелла, като го гледаше в лицето с пламнали от ярост очи. — Лъжец. Измамник.

Той хвана раменете й и я изтласка навън, към каютите. Тя заплува надолу към главната приемна, хвана водещия лост и го завъртя около себе си, за да се защити.

— Чудовище! — крещеше тя. — Лъжец! Измамник! Чудовище! Развратник! Животно!

Фойл я последва, сграбчи я отново и силно я разтърси. Шнолата, която държеше червената коса, събрана на врата й, се разтвори, косата й се разпусна и заплува навън като коса на сирена. При вида на зачервеното й от ярост лице гневът на Фойл се изпари и се превърна в желание. Той я разкопча и тикна новото си лице между гърдите й.

— Развратник — роптаеше Джиз. — Животно…

— О, Джиз…

— Светлината — прошепна Джшзбелла. Фойл посегна по посока на стенните ключове, натисна бутона и „Сатурн Уикендър“ продължи пътя си към астероидите с тъмни илюминатори.

Часове наред те плуваха заедно в кабината, дремеха, шепнеха си и нежно се докосваха.

— Бедният Гъли — шепнеше Джизбелла, — милият, беден Гъли…

— Не беден — каза той, — богат… скоро!

— Да, богат и празен. Ти нямаш нищо в себе си, миличък Гъли… Нищо освен омраза и жажда за отплата.

— То е достатъчно.

— Достатъчно е засега. Но после?

— После? Зависи.

— Зависи от това, което имаш в себе си, Гъли, от това, което притежаваш.

— Не. Бъдещето ми ще се реши от това, дали ще мога да се избавя от някои мои вътрешни задръжки.

— Гъли, защо се държа така с мен в Гуфр Мартел? Защо не ми каза, че има състояние на борда на „Номад“?

— Не можех.

— Вярваше ли ми?

— Не беше това. Не можех да преодолея себе си. Това е нещо, вътре у мен, нещо, от което трябва да се освободя.

— Да се контролираш ли, Гъли? Да се избавиш от това, което те влачи.

— Да. Влачи ме. Не мога да свикна да се самоконтролирам, Джиз. Искам, но не мога.

— Опитваш ли?

— Да, опитвам. Господ знае, че опитвам. Но когато нещо се случи и…

— И тогава ти се нахвърляш „безпощаден, развратен, коварен, безжалостен подлец“…

— Какво е това?

— Нещо, което е написал мъж на име Шекспир. То описва теб, Гъли, когато си вън от контрол.

— Ако мога да те нося в джоба си, Джиз, да ме предупреждаваш, да ме пробождаш с една игла…

— Никой не може да го прави вместо теб, Гъли. Трябва да се научиш сам.

Дълго време той мисли върху казаното. После попита колебливо:

— Джиз… за парите…?

— По дяволите парите.

— Може ли да обсъдим това?

— О, Гъли.

— Не че аз… че аз искам да посягам на твоето. Ако не беше въпросът с „Ворга“, аз бих ти дал всичко, което поискаш. Всичко! Когато приключа, ще ти дам всичко, което е останало, всичко, до цент, Джиз. Страхувам се, че ако ти дам един кредит, това може да се окаже решаващо между „Ворга“ и мен — той изчака малко. — Е?

— Ти си обладан от зъл дух — каза тя загрижено — и не само част от теб, а целия.

— Не.

— Да, Гъли. Целия. Това, с което ме обичаш, са само сетивата ти. Всичко останало подхранва омразата ти към „Ворга“.

В този момент ги прекъсна тревожният звук от радарната аларма в контролната кабина.

— Край на бездействието. Пристигаме — промърмори Фойл, за когото моментът на отпускане бе приключил, и отново се върна към основната си цел. Той тръгна напред към контролната кабина.

Фойл се устреми към астероида с ярост, присъща на вандалско нападение. Той с устрем изникна от пространството, включи максимална обратна тяга, от което заизлизаха пламъци от предните двигатели, и установи „Уикендър“ в плавна ниска орбита над струпаните грамади и отломъци. Наблюдаваха астероида и успяха да различат само затворените прозорци и люка, през който Джозеф и неговите събратя излизаха на лов за плуващи в пространството отломки. Видяха и новия кратер, образуван от кораба при първото излитане на Фойл към Земята.

Прелетяха над огромните прозорци на парника на астероида, които приличаха на кръпки, и съзряха стотици лица, взиращи се в кораба — малки бели лица с татуировка.

— Значи не съм ги унищожил — изсумтя Фойл. — Наврели са се в астероида. Вероятно живеят дълбоко вътре, докато оправят повърхността.

— Ще им помогнеш ли, Гъли?

— Защо?

— Ти си причинил разрушенията.

— Да вървят по дяволите. Имам си собствени проблеми. Но това е успокояващо. Те няма да ни пречат.