Алфред Бестър - Тигър! Тигър!

— След колко дни ще може да се свалят бинтовете?

— Шест или седем дни.

— И лицето му ще бъде ли чисто?

— Мислех, че не се интересуваш от лицето му, мила, Трябва да бъде чисто. Мисля, че не съм пропуснал нито едно пигментирано петно. Можеш да се възхищаваш на сръчността и умението ми, Джизбелла, а също и на мъдростта ми. Аз ще подкрепя Фойл за спасителната операция на „Номад“.

— Какво? — засмя се Куейт. — Ти правиш залог при шанс хиляда към едно, Бейкър? Мислех те за по-умен.

— И съм. По време на упойката той говореше. На борда на „Номад“ има платинени кюлчета на стойност двадесет милиона.

— Двадесет милиона? — лицето на Сам Куейт почервеня и той се обърна към ДАизбелла. Но тя също бе ядосана.

— Не ме гледай. Сам. Аз не знаех. Той криеше това и от мен. Кълнеше се, че не знае защо Дейджинхам го преследва.

— Дейджинхам е този, който му е казал — обясни Бейкър, — това също му се изплъзна.

— Ще го убия — ядосваше се Джизбелла, — ще го разкъсам на части със собствените си ръце и няма да намерите нищо в това тяло освен черна мръсотия. Ще стане експонат на зверилника ти, Бейкър. Обещавам пред Бога, че ще ти го дам.

Вратата на операционната се отвори и двама санитари изкараха болнично легло на колела, на което лежеше Фойл, леко потръпвайки. Цялата му глава беше едно голямо бяло бинтовано кълбо.

— В съзнание ли е? — попита Куейт.

— Аз ще се заема с това — избухна Джизбелла, — аз ще говоря с този кучи… Фойл!

Фойл слабо проговори под бинтованата маска. Точно когато Джизбелла си пое въздух и се приготви за яростна атака, една от стените на болницата изчезна и се чу такъв гърмеж, че повали всички. Цялата сграда се затресе от повтарящи се експлозии и през дупките на стените униформени мъже започнаха да джонтират от улиците вътре в сградата като лешояди на мърша.

— Нападение! — извика Бейкър, — Нападение!

— Боже Господи! — тресеше се Куейт. Униформените мъже плъзнаха навсякъде из сградата, като крещяха:

— Фойл! Фойл! Фойл! Фойл!

Бейкър звучно изчезна. Санитарите също джонтираха. Като изоставиха леглото, от което Фойл слабо размахваше ръце и крака и издаваше приглушени звуци.

— Нападение! — Куейт разтърси Джизбелла. — Бягай, момиче! Бягай!

— Не можем да изоставим Фойл! — викаше Джизбелла

— Съвземи се, момиче! Бягай!

— Не можем да го изоставим!

Джизбелла хвана количката и затича с нея по коридора. Куейт си пробивзше път до нея. Шумът в болницата нарасна

— Фойл! Фойл! Фойл!

— Остави го, за Бога! — настояваше Куейт — Нека го заловят.

— Не. — Ако ни хванат. ще ни определят лобо, момиче! Лоботомия, Джиз.

— Не можем да бягаме без него.

Те свиха зад ъгъла и се врязаха в тичаща тълпа от следоперативни пациенти, хора птици с пляскащи криле, русалки, влачещи се като тюлени по пода, хермафродити, великани, пигмеи, двуглави близнаци, кентаври и сфинксове. Те задърпаха в ужас Джизбелла и Куейт.

— Махни го от Количката! — извика Джизбелла. Куейт измъкна Фойл от леглото. Той стъпи на крака и се огъна. Джшзбелла и Сам го подхванаха от двете му страни и го вкараха през вратата в отделението, където Бейкър беше настанил същества с ускорено чувство за време, блъскащи се в стените със светкавичната бързина на ято птици и издаващи пронизителни писъци подобно на прилепи.

— Джонтирай с него. Сам.

— След като той се опита да постъпи така с нас?

— Не можем да избягаме без него, Сам. Досега трябваше да разбереш това. Джонтирай с него. На мястото на Кейсър.

Джизбелла помогна на Куейт да вземе Фойл на ръце. Съществата около тях изпълваха отделението с писъци. Вратата се отвори с трясък. Дузина мълнии от пневматично оръдие започнаха да вият в отделението и прекъснаха лутането на пациентите. Куейт бе блъснат назад, към стената и изпусна Фойл. Тъмносиня подутина се появи на окото му.

— По дяволите, бягай оттук! — хриптеше Куейт. — Аз съм свършен.

— Сам!

— Край с мен. Не мога да джонтирам. Бягай, момиче!

Превъзмогвайки болката от контузията, която му пречеше да джонтира, Куейт се концентрира и се хвърли напред върху влизащия в отделението униформен мъж. Джизбелла хвана Фойл за рамото и го повлече навън към задния вход на отделението, минавайки през помещението за инструменти, през клиниката, склада. за бельо и надолу по стара стълба, която скърцаше и вдигаше облаци прах.

Те стигнаха до склада за провизии. Обитателите на зоопарка на Бейкър бяха се измъкнали от клетките си и бяха нахлули в помещението като пчели в разбунен кошер. Момичето циклоп беше натъпкало в устата си шепа масло, изстискано от туба. Нейното единствено око, разположено над носа, бе впито злобно в тях.