Алфред Бестър - Унищоженият

В приемната секретарката отегчено предаде във възможно най-широкия телепатичен обхват: Ако ме чувате, моля, преминете през вратата вляво, на която пише САМО ЗА СЛУЖИТЕЛИ. Ако ме чувате, моля, преминете през вратата вляво, на която пише САМО ЗА СЛУЖИТЕЛИ…

На една млада дама от висшето общество с чекова книжка в ръка в момента казваше:

— Не, мадам. Съюзът не взема такса за обучение. Излишно е да предлагате пари. Моля ви, мадам, върнете се вкъщи. Нищо не можем да направим за вас.

Глуха за основния тест на Съюза, жената й обърна гневно гръб. На нейно място застана ученикът.

Ако ме чувате, моля, преминете през вратата вляво…

Изведнъж един млад негър се отдели от опашката, погледна нерешително към секретарката и после се отправи към вратата с надпис САМО ЗА СЛУЖИТЕЛИ, Отвори я и влезе. Пауъл изпита вълнение. Латентни еспери се появяваха съвсем рядко. Имаше късмет, че пристигна точно в този момент.

Кимна с глава на секретарката и последва латентния. Вътре двама служители на Съюза възторжено се ръкуваха с изненадания човек и го потупваха по гърба. Пауъл се присъедини към тях и също изказа своите поздравления. Денят, в който се откриваше нов еспер, беше щастлив за Съюза.

Пауъл продължи надолу по коридора към кабинета на президента. Мина край детската градина, където група от трийсет деца и десет възрастни ученици преплитаха говор и мисли в една ужасно безформена неразбория. Наставникът им търпеливо предаваше:

Мислете, ученици. Мислете. Нямате нужда от думи. Мислете. Не забравяйте да потиснете говорния си рефлекс. Повторете след мен първото правило…

— Изключи ларинкса — издекламира класът.

Пауъл потрепера и продължи нататък. На стената срещу детската градина стоеше златна плоча, върху която бяха гравирани свещените думи на Обета на есперите:

Ще почитам като свой родител оногова, който ме научи на това Изкуство. Ще деля с него имота си и ще му отдам потребното, ако изпадне в нужда. Потомците му ще зачитам като същи братя и ще ги уча на това Изкуство с наставления и напътствия, а също и с другите способи на обучението. И ще посвещавам в това Изкуство всички хора.

Наученото от мен ще използвам за благото на човеците, съобразно с моите способности и съвест, а не за да причинявам зло или вреда. Никому не ще внуша престъпна мисъл, дори да ми бъде поискано.

В чието и съзнание да вляза, то ще е за доброто на човека, възпирайки всяко злоумишлие и поквара. Каквато и мисъл да прозра или подочуя в съзнанието на човека, ако не бива да се разгласява, то аз ще я затая в себе си, считайки тези неща за свята тайна.

В лекционната зала група еспери III степен усърдно плетяха мисли в несложни кошничарски плетки, докато коментираха последните новини. Сред тях имаше и един дванайсетгодишен малчуган, който отдавна е трябвало да стане II степен. Той разнообразяваше скучния разговор със зигзагообразни импровизации, като всяка смяна на посоката маркираше с изговорена на глас дума. Думите бяха римувани и представляваха язвителни забележки по адрес на говорещите. Беше и забавно, и изключително зряло за възрастта му.

Пауъл завари канцеларията на президента в пълен хаос. Всички врати бяха отворени и през тях се щураха чиновници и секретарки. Старият Цунг Шай, президентът, един внушителен мандарин с обръсната глава и благодушно лице, стоеше в средата на кабинета си и беснееше. Беше толкова ядосан, че крещеше на глас и шокът от изговорените думи караше сътрудниците му да треперят.

— Не ме интересува как се зоват тези негодници — ревеше Цунг Шай. — Те са една банда користолюбиви, себични реакционери. Седнали да ми говорят за чистотата на расата. На мен! Ще ми говорят те за аристокрация. На мен! Ще им кажа аз на тях. Ушите им чак ще запищят. Мис Прин! Мис Пр-и-иннн!

Мис Прин влезе плахо в кабинета на Цунг, ужасена от перспективата да й диктуват на глас.

— Запиши писмото ми до тези мракобесници. До Лигата на есперите патриоти. Господа… Добро утро, Пауъл. Не съм те виждал от цяла вечност… Как е Лъжливото овчарче? Организираната от вашата котерия кампания за намаляване на съюзните данъци и на удръжките, предназначени за образованието на есперите и за разпространяването на есперските знания из целия свят, е по своя характер предателска и фашистка. Нов ред…

Цунг се откъсна за миг от своята филипика и намигна на Пауъл многозначително.

Намери ли най-сетне надзъртачката на своите мечти?

Още не, сър.