Алфред Бестър - Унищоженият

— Приемам — отговори Куизард.

— Добре — каза Райх, — чуй тогава. Ето първата ти задача. Искам да ми намериш едно момиче. Казва се Барбара Д’Кортни.

— Аа, убийството — поклати глава Куизард. — Така си и мислех.

— Нещо против?

Прехвърли звънтящите златни монети от едната ръка в другата и поклати глава отрицателно.

— Трябва ми това момиче. Снощи изхвърча от Бомонт Хаус и никой не знае къде е кацнало. Трябва да го намеря, Кено. Трябва да го намеря, преди полицията да стигне до него.

Куизард кимна.

— На около двайсет и пет години е. Около един и шейсет и пет висока. Към петдесет и пет килограма. Добре оформена. С тънък кръст. Дълги крака…

Дебелите устни се усмихнаха хищно. Мъртвите бели очи лъснаха.

— Златиста коса. Черни очи. Сърцевидно лице. Сочни устни и малко орлов нос… Има характерно лице. Веднага ти се набива в очите. Пронизва те като електрически ток.

— Дрехи?

— Когато я видях, беше облечена в копринен халат. Бял като скреж, полупрозрачен… като замръзнал прозорец. Без обувки, без чорапи, без шапка. Никакви бижута. Беше като смахната… Достатъчно откачила, за да изскочи на улицата и да изчезне. Трябва ми това момиче. — Нещо накара Райх да добави: — И ми трябва недокоснато. Ясно!

— С тая външност? Имай милост, Райх. — Куизард облиза дебелите си устни. — Нямаш шанс. Пък и момичето…

— Затова ти давам сто хилядарки. Шансовете ми са добри, ако го откриеш достатъчно бързо.

— Може да се наложи да намажа някоя и друга ръка.

— Действай! Претърси всеки бардак в града, всеки вертеп, всяка долнопробна кръчма, всяко свърталище. Предай на твоите хора какво искам. Готов съм да платя. И никакъв шум. Просто ми намери момичето. Ясно?

Куизард кимна, като продължи да подрънква златните монети.

— Ясно.

Изведнъж Райх се пресегна през масата и нанесе саблен удар по дебелите ръце на Куизард. Монетите звъннаха във въздуха и се разпиляха във всички посоки.

— И никакви мръсни номера — изръмжа Райх със смразяващ глас. — Това момиче ми трябва.

Последваха седем дни на битки.

Една седмица на действия и противодействия, на нападения и контранападения и всичко това на повърхността, докато дълбоко под бушуващите вълни Пауъл и Огъстъс Тейт кръжаха и се дебнеха като безмълвни акули, очакващи началото на истинската война.

Един полицай, сега в цивилни дрехи, вярваше в предимствата на внезапното нападение. Веднъж издебна Мария Бомонт по време на антракта в театъра и пред ужасените й приятели изрева:

— Цялата работа е била нагласена. Била си в комбина с убиеца. Ти си го устроила това убийство. Затуй сте играли на „Сардина“. Хайде, отговаряй!

Златната мърша изпищя и побягна. Докато Рунтавата опашка се опитваше да я настигне, мислите му бяха изцяло и докрай прочетени.

Тейт до Райх: Ченгето каза истината. В неговия отдел вярват, че Мария е съучастничка.

Райх до Тейт: Това е добре. Да я оставим на вълците. Нека ченгетата да си я хванат.

В резултат на това мадам Бомонт беше оставена без защита. Колкото и да е абсурдно, тя взе, че се скри в Кредитната банка, източника на Бомонтовите богатства. Полицаят я откри там след три часа и я подложи на безмилостен разпит в кабинета на началника на отдел „Кредит“, който беше еспер. Ченгето не знаеше, че Линкълн Пауъл се намира пред кабинета и разговаря с началника.

Пауъл до своите подчинени: Тя е видяла играта в една много стара книга, подарена й от Райх. Вероятно закупена от „Сенчъри“. Те се занимават с подобен род писания. Да се провери: Точно нея ли е търсил? Освен това да се разпита Грейъм, оценителят. Как така единствената запазена игра в книгата е била „Сардина“? Стария Моз ще иска да знае. И къде е това момиче?

Един транспортен полицай, сега в цивилни дрехи, се канеше да направи своя голям удар, като си послужи с учтива лъжа. На управителя и служителите на аудиокнижарницата „Сенчъри“ каза провлачено:

— Аз съм ценител на старинни книга със забавни игри… От ония, към които моят много добър приятел Бен Райх е проявил интерес миналата седмица.

Тейт до Райх: Направих няколко надзъртания. Ще проверяват книгата, която изпрати на Мария.

Райх до Тейт: Нека. Взел съм мерки. Трябва да съсредоточа вниманието си върху това момиче.

Управителят и служителите любезно и надълго и нашироко обясниха как стоят нещата в отговор на внимателните въпроси на Рунтавата опашка. Много клиенти из губиха търпение и напуснаха книжарницата. Един от тях седеше кротко в ъгъла, прекалено погълнат от някакъв запис върху кристал, за да осъзнае, че не му се оказва нужното внимание. Никой не знаеше, че Джаксън Бек е абсолютно немузикален.