Алфред Бестър - Унищоженият

— Някакви конкретни насоки? — попита Бек.

— Например защо са играли на „Сардина“. Кой е предложил тази игра? Според протокола секретарите на Бомонт не са могли да надзърнат в Райх, защото в главата му се въртяла някаква песен. Кой е авторът? Къде я е чул? Лаборантите твърдят, че охраната е била зашеметена с някакъв йонизатор на родопсина. Проверете всички научни изследвания в тази област. С какво е убит Д’Кортни? Да се направят всички видове експертизи с оръжия. Проучете какви са били отношенията между Райх и Д’Кортни. Знаем, че са били конкуренти. Били ли са смъртни врагове? Изгодно ли с било това убийство за някого? Или е извършено от страх? Какво и колко би спечелил Райх от смъртта на Д’Кортни?

— Майко мила! — възкликна Бек. — И всичко това на ниво „Рунтава опашка“? Ще оплескаме случая, Линк.

— Възможно е. Но не вярвам. Райх е свикнал да успява. Удържал е редица победи и това го прави самонадеян. Мисля, че ще се хване на въдицата. Ще смята, че ни е надхитрил всеки път, когато се измъкне от някое наше мюре. Нека си мисли така. Ще имаме проблеми с общественото мнение. Вестникарите ще се опитат да ни разкъсат. Но вие им играйте по свирката. Крещете. Протестирайте. Правете гневни изявления. Ние всички ще бъдем смотаните, некадърни ченгета. И когато Райх се налапа с тази угоителна диета…

— Ти ще го налапаш — ухили се Бек. — А момичето?

— Тя прави изключение — при нея няма да приложим номера с Рунтавата опашка. Тук трябва да се пипа фино. До един час искам нейното описание и снимка да стигнат до всеки полицай в страната. В долния край на фотостата ще обявим, че този, който я открие, ще бъде повишен с пет степени.

Сър, правилникът забранява повишение с повече от три степени наведнъж.

Тъй рече „мечето“.

— По дяволите правилника! — сопна се Пауъл. — Пет степени за онзи, който намери Барбара Д’Кортни. Трябва да се добера до това момиче.

В „Монарх тауър“ Бен Райх натика всички пиезокристали от бюрото си в ръцете на слисаните секретарки.

— Изчезвайте оттук и отнесете всички тези идиотщини със себе си — изръмжа той. — Отсега нататък ще се оправяте без мен. Ясно? Не ме безпокойте.

— Мистър Райх, разбрахме, че възнамерявате да завладеете картела „Д’Кортни“, след като Крей Д’Кортни е вече мъртъв. Ако…

— Тъкмо с това се занимавам в момента. Затова не искам да бъда обезпокояван. А сега се махайте. Бързо!

Натири ужасения си екип към вратата, изблъска ги навън, затръшна вратата и я заключи. Отиде до телефона, набра ВD 12 232 и зачака нетърпеливо. След цяла вечност се появи образът на Джери Чърч на фона на неговите вехтории.

— Ти? — озъби се той и посегна да изключи.

— Аз. По работа. Интересува ли те още възстановяването в Съюза?

Чърч се опули.

— Какво по-точно?

— Смятай, че сме се споразумели. Веднага започвам да действам за възстановяването ти. И мога да го направя, Джери. Лигата на есперите патриоти е в ръцете ми. Но искам много в замяна.

— За бога, Бен. Каквото поискаш. Само ми кажи.

— Това исках да чуя.

— Какво искаш?

— Всичко. Безпрекословно подчинение. Това е цената. Готов ли си да я платиш?

— Да, Бен. Ще я платя.

— Освен това искам и Кено Куизард.

— Не можеш да го искаш, Бен. На него не може да се разчита. Никой нищо не може да измъкне от Куизард.

— Уреди ми среща с него. На старото място. По същото време. Както някога, нали, Джери? Само че този път краят ще е щастлив.

Във фоайето на Института на Съюза на есперите се бе събрала обичайната пъстра тълпа, когато Линкълн Пауъл влезе. Стотици хора, млади и стари, мъже и жени, бедни и богати, изпълнени с оптимизъм, всеки един дошъл с надеждата, че притежава онова магическо качество, което би могло да превърне живота му в сбъдната мечта, не подозирайки дори каква огромна отговорност е да си надарен. Наивността на тези мечти винаги предизвикваше усмивка у Пауъл. Научи се да четеш мисли и ще направиш големия удар на борсата… (Законът на Съюза забраняваше на надзъртачите борсовите спекулации и комара.) Научи се да четеш мисли и ще знаеш отговорите на всички изпитни въпроси… (Това беше един ученик, който дори не подозираше, че изпитните комисии наемаха квестори надзъртачи, за да предотвратят тъкмо такъв вид преписване.) Научи се да четеш мисли и ще знаеш какво мислят за тебе хората в действителност… Научи се да четеш мисли, за да знаеш кои момичета са ти навити… Научи се да четеш мисли и ще се чувстваш като цар…