Алфред Бестър - Унищоженият

Надзърна ли поне как и защо?

Не успях да проникна достатъчно

дълбоко… нямаше как, защото

Джо Куортърмейн ме наблюдаваше.

И сигурно никога няма да можеш.

Джо е твърде предпазлив.

Мътните го взели! Джаксън, трябва

да намерим момичето.

Барбара Д’Кортни ли?

Да. Тя е ключът. Ако може

да ни каже какво е видяла и

защо е избягала, ще убедим

съда. Сортирай цялата информация,

с която разполагаме, и я внеси в архива.

Без момичето не ни върши работа.

Освободи всички да си ходят. И те не

ни вършат работа без момичето.

Трябва да подхванем

Райх малко по-отдалеч…

да видим дали не можем да

изровим някакви косвени

улики, но…

Съгласен съм.

Така е.

Започвам да я мразя.

Но и те няма да са ни от полза

без проклетото момиче.

В такива дни, мистър Бек, аз

също намразвам жените. За

бога, защо всички се опитват да ме оженят?

Образ на ухилен кон.

Сар(цензуриран)кастичен отговор.

Сар(цензуриран)доничен ответ.

(цензурирано)

След като си каза тежката дума, Пауъл стана и излезе от картинната галерия. Прекоси тунела, мина през концертната зала и влезе в голямата зала. Райх, Тейт и Куортърмейн бяха до фонтана и оживено разговаряха. Отново го обзе безпокойство, като се сети за ужасния проблем на Тейт. Ако дребният надзъртач наистина беше замесен с Райх, както Пауъл заподозря на празненството у дома си предната седмица, то тогава можеше да е замесен и в това убийство.

Дори самата идея, че един еспер I степен, един от стълбовете на Съюза, е съучастник в убийство, беше немислима. И все пак, ако се окажеше вярно, щеше да е идиотски трудно да се докаже. От I степен никой нищо не можеше да измъкне без неговото пълно съгласие. И ако Тейт (невероятно… невъзможно… вероятност едно на сто) работеше за Райх, и самият Райх щеше да е неуязвим. Пауъл реши да предприеме един последен опит за агитация, преди да се залови с полицейските си задължения, и пое към групичката.

Улови погледите им и отправи бърза заповед към надзъртачите:

Джо, Гюс, изчезвайте. Искам да кажа нещо на Райх, което не искам да чуете. Няма да надзъртам и няма да записвам думите му. Обещавам.

Куортърмейн и Тейт кимнаха с глава, измърмориха нещо на Райх и тихичко се измъкнаха. Райх ги проследи с любопитен поглед и след това се обърна към Пауъл.

— С какво ги подплашихте? — попита той.

— Помолих ги. Седнете, Райх.

Настаниха се на ръба на фонтана и се загледаха в дружелюбно мълчание.

— Не — каза Пауъл след известно време, — не надзъртам.

— Зная. Но в кабинета на Мария го сторихте, нали?

— Усетихте ли?

— Не. Предположих. И аз бих сторил същото.

— И двамата не сме от най-доверчивите, а?

— Как пък не! — натъртено каза Райх. — Ние не играем по правилата на момиченцата. Ние играем на сериозно. Само страхливците, слабаците и некадърниците се крият зад правилата за честна игра.

— А къде остават честта и моралът?

— Ние също сме честни, но според нашите собствени закони, а не според правилата, които някой уплашен дребен човечец е измислил за останалите уплашени дребни човечета. Всеки човек си има своите разбирания за чест и морал и щом се придържа към тях, никой няма право да го осъжда. Може да не ти харесва неговият морал, но нямаш право да го наричаш неморален.

Пауъл поклати тъжно глава.

— Във вас има двама души. Райх. Единият е добър. Другият е пропаднал. Ако бяхте само убиец, нямаше да е толкова лошо. Но вие сте наполовина злодей, наполовина светец и това е по-страшно.

— Знаех си, че не ме чака нищо добро, когато ми намигнахте — усмихна се Райх. — Много сте ловък, Пауъл. Наистина ме плашите. Не ми е ясно кога ще последва удар и как мога да го избегна.

— Тогава престанете, за бога, да се опитвате да го избегнете и да приключим с тази история — каза Пауъл. Гласът му изгаряше. Очите му изгаряха. И пак ужаси Райх с енергията, която излъчваше. — Този път ще ви смажа, Бен. Ще удуша злодея-убиец във вас, защото се възхищавам на светеца. За вас това е началото на края. И вие го знаете. Защо сам не си помогнете да ви олекне?

За миг Райх се поколеба и бе на път да се предаде. После се окопити и отби нападението.

— И да се откажа от най-интересната битка в живота си? Не. За нищо на света, Линк. Ще се бием до самия край.